Сайт за напреднали !
Сподели

Войната в Либия

Липсата на алчност погуби Кадафи и процъфтяващата Либия

Войната в Либия
Хората ще трябва завинаги да се простят с чудесните изненади на "либийския социализъм", пише специалният пратеник на "Комсомолская правда" в Либия

 

Разликата между либийците и другите граждани с арабска националност се долавя на мисловно равнище. Социалистическата джамахирия е изтребила у средностатистическия либиец гените на крадливото лакейство, върху които се крепи цялата туристическа индустрия в съседен Египет. Либиецът се държи гордо, крачи с достойнство, не обича да го разглеждат с любопитство и не изпитва преклонение към чужденците.

От принципност не приема долари и заради местната валута е готов да пожертва моментната си изгода. Либийците не завиждат на европейците - нямат сериозни причини за това. Стандартът в Либия е съпоставим, дори надхвърля жизненото равнище в току-що приетите в Евросъюза балтийски държави. Така е, ако пресметнем всички параметри на равнището на живота. На предишния либийски живот.

Муамар Кадафи дълги години дотягаше на световната общност със своя

"либийски социализъм".

Честно разпределяше сред хората "петролната рента" - сиреч подкопаваше, един вид, "устоите на капиталистическото стопанство". Стана ясно, че ако тая прословута рента се разпределя честно, може да се постигнат смайващи резултати.

Съдете сами: Всяко либийско семейство получава годишно общо 1000 долара от дотации. Помощта за безработица е 750 долара. Заплатата на една медицинска сестра с най-ниска квалификация е 1000 долара.

Разбрахте ли сега защо украинските лекари гастарбайтери вече второ десетилетие заминават да работят в Либия? Медицината там впрочем е безплатна. Помощта при раждане на дете е 7000 долара. Всяко ново семейство получава при сключването на брак 64 хил. долара за покупка на жилище. Както ни разказаха, парите стигат за скромна къщичка от 150 квадратни метра - с издълбан кладенец, климатична сплит система, сателитна чиния и прокаран ток.

Електричеството в Либия е безплатно. Напълно.

А къщичките са толкова евтини, защото сделките с недвижими имоти, които са си чиста спекулация с жилища, в Либия са забранени и се наказват. Инак местните мошеници да са надули отдавна с парите от петрола такъв спекулативен балон от недвижимости, че къщичка в Либийската пустиня щеше да струва колкото богаташка вила в Испания или двустаен апартамент в Бибирево (един от най-зелените райони на Москва - б. р.).

Образованието е безплатно, наеми не се плащат изобщо.

Пътищата са идеални. Пред очите ми и срещу десетте ми динара резервоарът на Бе Ем Ве "седмица" бе напълнен догоре, дори ми върнаха ресто. Десет динара са около 100 рубли (3,54 долара - б. р.). Между другото, държавата покрива 50 на сто от цената на новозакупен автомобил... Компенсираше я всъщност до неотдавна...

Либийски лекар професор взе на автостоп журналистите от "Комсомолская правда" край независимия революционен пресцентър и ни откара до таксиметров център. Без да ни иска пари - просто желаеше да си поприказва с хора от далечна Русия, да им помогне да наемат кола до границата. Професор Халил, който знае добре английски, изрече печални и мъдри думи за революцията: "Аз съм на 55 години и през 42 от тях Кадафи бе на власт. Той седя на трона прекалено дълго. И тези хора ( професорът посочи група младежи с "революционни" знамена) - те се надяват да стане по-добре. Сега обаче ще става все по-зле.

Младежта ще трябва да отвиква от сития живот..."

Ако съдим по думите на професора, днешната "сита революция" може би иде оттам, че младежта - най-борбената част от либийското население, е разглезена и затънала в поквара. Тези млади мъже с автомати не са имали нужда да се бият за място под слънцето. Още от деца са привикнали с мисълта, че ще получат почти всичко безплатно. Било им е скучно. Пък и нали вместо тях са работели гастарбайтери от целия африкански континент. Онези, които се канят да преформатират Либия, откриха сред тях доброволни помощници.

Картината на бъдеща Либия в общи линии вече се очертава. Световната общност не прибегна до пряка интервенция, просто спря войските на Кадафи на условната граница, отвъд която се простират петролните райони. Виждаме така наречения косовски сценарий - със съответните корекции, защото на Балканите няма петрол. Само дето Косово е държава, издействана с хитрини, и разчита изцяло на дотации, а "революционната" част от Либия със сигурност ще може да се издържа самостоятелно. Най-вероятно обаче - колкото да има брашно за питки.

Нищо повече. Хората ще трябва завинаги да се простят с чудесните изненади на "либийския социализъм". Петролните компании не се занимават с благотворителност, а техните топмениджъри никак не обичат рентабилността на добива да спада.

Както всички знаят, по време на първото затопляне в отношенията със Запада Кадафи се канеше да преразгледа условията на

 петролните договори,

сключени от Либия в началото на 90-те. Мина време оттогава и Кадафи сметна, че петролният бизнес достатъчно се е нагушил от либийския нефт. И че няма да е зле, ако либийският народ взема не 50 на сто от добивания петрол, а цели 80%.

Либийският полковник, уви, не бе наясно, че хората от бизнеса с горива нямат "център за ситост" в мозъка. Самият полковник обаче имаше такъв център. Имаше и съвест, и обич към своя народ. Имаше дори своя Идея - създаването на федерация от арабски държави, която да брани интересите на своите народи. Народните интереси - не тези на клановете и на елитите. Едно-единствено нещо липсваше у полковника - алчност. Това страшно пречеше човек да се спогажда и договаря с него, а в крайна сметка погуби и Кадафи, и процъфтяващата му страна.

Междувременно оттатък египетската граница се изви многохилядна опашка от автомобили. Дочакали затишие, гастарбайтерите решиха да се върнат обратно в Либия. Те дори не подозират, че скоро ще им се наложи да се конкурират с местните жители

Източник:БТА

 

 

 

Как беше досега в Либия:
БВП на глава от населението – $ 14,192.
За всеки член от семейството държавата плаща годишно $ 1,000 субсидии.
Помощи за безработица – 730 $.
Заплата на мед.сестра – $ 1000.
За всяко новородено се плаща $ 7,000.
Младоженците получават помощ от 64 000 $ за покупка на жилище.
При откриването на частен бизнес еднократна финансова помощ – 20 000 $.
Високи данъци и налози са забранени със закон.
Образованието и медицината са безплатни.
Образованието и стажовете в чужбина са на правителствени разноски.
Верига магазини за големи семейства със символични цени на основните хранителни продукти.
За продажба на продукти с изтекъл срок на годност – големи глоби и затвор за спекулантите.
Част от аптеките с безплатни лекарства.
Фалшифицирането на лекарства – смъртно наказание.
Наеми – забранено е събирането на наеми.
Такси за електричество на населението – няма.
Продажбата и употребата на алкохол е забранена .
Безлихвени кредити за купуване на жилище и кола.
Брокерските услуги са забранени.
При закупуването на автомобил 50% се изплащат от държавата, а на бойците от народното опълчение – 65%.
Петролът е по-евтин от водата. 1 литър бензин – $ 0,14.


Войната в Либия
Две от главните причини за Войната в Либия:
тъй като колегата Мислещ (Бранимир Белев), е събрал и изложил по прекрасен начин проблемните точки, ще ви представя неговият материал, с леки мои корекции:

Петролът също е фактор, но в този район на света, водата е доста по-ценна от него. (бел. моя)

Първа причина:

ВОДАТА

Ето нещо за Либия, което не е много известно на широката публика и някак си остава в сянката на световните събития: На 1 септември 2010 г., при откриването на поредния изкуствен речен участък от мащабния проект Great Man-Made River (Великата река, сътворена от човека), Муамар Кадафи направи важно изявление:

„След това достижение на либийския народ заплахата от САЩ срещу Либия ще се удвои!“

Либийският воден проект, наричан Осмото чудо на света, обезпечава ежедневно 5 млн. куб. метра вода през пустинята. За сведение: Приблизително 90% от територията на Либия е пустиня. Подземната вода се изпомпва от 270 шахти на стотици метри дълбочина. Новата изкуствена река щеше да промени тази част на света.

Цената на един кубичен метър вода е – забележете – 35 цента. (Някой може ли да обясни защо водата в България е по-скъпа? Вижте цифрите – те са красноречиви). Запасите от подземната вода в Либия са колосални – учените са изчислили, че водните запаси се равняват на двестагодишния дебит на река Нил.

Да не забравяме и че вече 20 години Световната банка и МВФ саботират водните проекти в тази част на света. Например като блокираха строителството на канала на Белия Нил – Jonglei Canal. Чудно защо тези „световни помагачи“ са навсякъде, за да пречат, заробват и диктуват световното развитие…

Писателят Али Багдади казва:

„Реката е нов урок и пример в борбата за постигане на независимост и сигурност за изхранването на Либия. Не може един народ да бъде свободен, когато изхранването му зависи от чужда страна. Великата река е триумф срещу жаждата и гладът. Това е победа срещу невежеството и изостаналостта. Той отразява решителността на либийците да устоят на колониалния натиск, да усвоят технологии за развитие и подобряване на живота, и да контролират собствената си съдба в съответствие със собствената си свободна воля.“

Повече информация за проекта

http://www.galenfrysinger.com/man_made_river_libya.htm

Втора причина:

ФИНАНСОВА НЕЗАВИСИМОСТ

Една такава независимост никога няма да бъде допусната от финансовите акули.Тук ще направя леко отклонение, за да припомня няколко показателни събития относно настървеността на същите тези хищници и как те защитават себе си и действията си.

Преди време шефът на Barclays – Джон Верли, проведе проповед в църквата „Св. Мартин“ на площад Трафалгар в Лондон, където заяви, че банките са същността на икономиката. И че в печалбата нямало нищо сатанинско, а гигантските бонуси за банкерите били отлично съвместими с християнството.

Подобни идеи, но в друг храм, проповядваше и Кен Кост – шефът на Lazard International. Но над всички беше Брайън Грифитс, съветник на Goldman Sachs, който избра за своя трибуна катедралата „Св. Павел“ в Лондон. Поклонниците в последната с особен интерес разбраха, че Христовата заповед да обичаме ближния всъщност утвърждавала изконната същност на користния егоизъм. Както и че неравенството е нещо отлично, тъй като то, в крайна сметка, помагало на „обществото като цяло“ да се обогати.

В тези идеи няма нищо ново. Например Лудвиг фон Мизес много отдавна ги изложи в книгата „Либерализмът в класическата традиция“. Но нито на него, нито на всички други либерали до сега, не им идваше на ум да смесват своите сатанински тези с християнството – днешните техни последователи дръзнаха да се преоблекат в овчи кожи и да повършеят на воля. Знайно е, че Бог не може да бъде поруган, затова възмездието върху цялата тази престъпна върхушка е неизбежно.

С разрастването на финансово-икономическата криза някои държави започнаха да говорят за златото и неговото въвеждане в междудържавните разплащания. Информация по темата има тук.

По същия повод Муамар Кадафи преди време призова арабския и африканския свят да се откажат от долара и еврото, за да преминат към обща валута – Златен Динар. Предложението на либийския водач беше последвано от силно негативна оценка от страна на САЩ и Брюксел. Френският президент Никола Саркози в едно свое изказване заяви, че либийците в лицето на Кадафи, цитирам, са заплаха за финансовата сигурност на човечеството. Разбирайте: Заплаха за престъпната световна банкстерска система.

С този кратък коментар искам да обърна внимание на всички – да бъдете внимателни при прочита на различни световни събития и да не позволявате да бъдете манипулирани от „свободните световни медии“. Най-важното е винаги да търсите допълнителна информацията за факти, коментари и събития, които имат отношение към вас – пряко или косвено. Силата е в информирания, знаещия и мислещ човек.

Автор: Бранимир Белев (a.k.a Мислещ)
източник: http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2699/

---
Ето още информация по темата: http://www.ivanstamenov.com/forum/index.php?PHPSESSID=722dd93add1c7fb29fdb274ab31ffc15&topic=338.0
---
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2011040400040001202
---




материалът е взет от този блог:http://equilibrium.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/23/nejelanie-za-evoliuciia-m-k.840283
Войната в Либия

За съжаление, стотици хиляди хора по света умират заради преследването на някаква абсурдна цел от малка група "богоизбрани" да господстват над останалите хора и да държат в ръцете си световните богатства. Защо, мислите, в момента е толкова ожесточена борбата за власт в Либия ? За петрол? Може би! За това, че Кадафи е диктатор и липсва демокрация? Възможно! Целта обаче е заради идващия ГЛАД! Не само в България цените на хранителните продукти се увеличават. След финансовата криза идва криза за храна и вода.
А в Либия е в ход проекта за изграждането на "Великата изкуствена река", съставляваща огромна мрежа от кладенци и канали, чрез които ще се транспортира сладководна вода от четирите огромни подпочвени морета, лежащи под пясъците: Куфа с площ от около 350 000 кв. км. с 20 000 куб.м. вода, Сирт- с 10 000 куб.м. вода, Мазрук- с площ 450 000 кв.км. и 4 800 куб. м. вода, както и басейните Джуфра и Хамадах.
А цялото това количество сладководна вода би превърнала цяла Северна Африка в един от най-големите производители на хранителни продукти.

Антиглобалист 2011.03.12

Истинската причина за войните и убийствата в Африка

Жан-Пол Пугала е камерунски писател и публицист. Дипломира се в Университета на Перуджа – Италия. Директор на института за геополитически изследвания и професор по социология и геополитика в Дипломатическата школа – Женева.
* * *
Либия на Кадафи беше тази, която осъществи в Африка първата технологична революция на нашето съвремие – свързването на целия континент с телефония, телевизия, радиоразпръскване и други авангардни технологии като телемедицина и дистанционно образование. И благодарение на радиомостът WMAX беше осъществено нискоструващо свързване по целия континент, включително селските райони.
Всичко започна през 1992 година, когато 45 африкански нации основаха RA – Регионалната африканска организация за спътникова комуникация, с цел континета да има свой спътник и достъпни цени за свръзка. Това беше време когато цените на телефоните до Африка и вътре в континента бяха най-високите в света. Тъй като Европа прибираше годишна такса от 500 милиона долара за ползване на нейните спътници от типа „Интелсат“, включително и за телефонните връзки вътре в страните.
Пускането на спътник щеше да струва еднократно 400 милиона долара и щеше да отпадне нуждата от ежегодно плащане на 500 млн. такса. Кой банкер не би финансирал такъв проект? Но въпросът стоеше другояче: как така робите, които искат да се освободят от експлоатацията на своя господар, ще искат пари за това освобождение от същия този господар?
По тази причина Световната банка, МВФ, САЩ и Европа в продължение на 14 години протакаха въпроса с празни обещания.
Муамар Кадафи сложи край на унизителните молби пред големите финансови клечки на Запада и техните непосилни лихви. Той сложи на масата 300 милиона долара. Африканската банка за развитие прибави още 50 милиона, а Западно-африканскатата банка – още 27 милиона. И така Африка получи своя първи комуникационен спътник – на 26 декември 2007 година.
Малко след това Русия и Китай последваха примера, споделиха свои технологии и помогнаха да се изстреля втория африкански спътник през 2010 година – за ЮАР, Нигерия, Ангола и Алжир. Планира се и трети, който ще бъде изстрелян през 2020-та. Той се комплектова в Алжир, ще бъде с по високо качество от съществуващите и ще струва 10 пъти по-малко.
Африканския валутен фонд, Централна банка на Африка и Африканска инвестиционна банка
Тридесетте милиарда долара, който мистър Обама замрази в САЩ принадлежат на Либийската централна банка и бяха приготвени като либийски принос към трите ключови проекта при формирането на Африканската федерация. Иде реч за Африканската инвестиционна банка в Сирт, за паричния фонд базиран в камерунския Яунде с капитал от 42 милиарда долара и за Африканската централна банка с бъдещо седалище в Абуджа, Нигерия, която планираше да пусне панафриканска валута. С което щеше да се сложи край на т.н. „африкански франк“ с който Франция вече 50 години контролира редица централни и западноафрикански държави. Ето я причината, поради която френското правителство така се е разгневило на Кадафи.
Африканският валутен фонд спокойно би могъл да замени МВФ, чрез който САЩ, само срещу 25 милиарда долара всеки момент могат да поставят на колене целия континент и да го подтикнат към съмнителни приватизации на национални ресурси в полза на частните монополи.
По тази причина на 16-17 декември 2010 г. /на срещата с ЕС в Брюксел/ африканските представители еднозначно отхвърлиха участието на западни страни в Африканския валутен фонд, запазвайки го само за собствените си държави.
Става все по очевидно, че след Либия западната коалиция ще се насочи към Алжир. Тази страна притежава не само огромни енергийни ресурси, но и фонд от 150 милиарда долара налични средства. Това възбужда твърде силно държавите, които сега бомбардират Либия, тъй като те имат една обща черта – всичките са в състояние на банкрут. Само дълговете на САЩ са 14 трилиона, Франция, Англия и Италия дължат по два трилиона всяка поотделно. Докато общия публичен дълг на 46-те африкански държави е по-малко от 400 милиарда долара.
Чрез инспирирането на войните в Африка западът се стреми да оживи своите депресивни икономики. Но това само ще задълбочи техния упадък, който започна още през 1884 година със скандалната Берлинска конференция, когато колониалните държави си поделиха Африка.
Още през 1865 г. подкрепяйки освобождението на робите в САЩ от президента Линкълн, американския икономист Адам Смит предсказа:
„Икономиката на всяка страна, която разчита на робството на чернокожите, сама подготвя пътя си към ада, в деня когато тези страни се събудят“.
Регионалното единство като препятствие по пътя към създаването на Съединените Африкански Щати
На идеята за нови Съединени щати, която беше близка на Африканския съюз под ръководството на Кадафи, ЕС се опита да противодейства чрез създаването на Средиземноморския съюз. Но безуспешно. Те искаха да отделят Северна Африка от останалата част на континента, ползвайки старото расистко клише от 18-19 век, което казва, че арабите са по-цивилизовани от останалите африканци.
Този план се провали благодарение на Кадафи, който усети каква е играта, след като на учредителното събрание бяха поканени само „джобните“ африкански лидери, а Африканския съюз въобще не беше уведомен за мероприятието. Затова пък там се изсипаха вкупом всичките 27 страни-членки на ЕС.
Така или иначе, Средиземноморският съюз не успя да накърни единството на Африканския, въпреки че негов официален патрон беше Саркози в качеството му на президент, а Мубарак стана вице-президент. В наши дни министъра на външните работи на Франция Ален Жюпе се опитва да възроди тази идея, вярвайки, че Кадафи ще падне.
Някои африкански лидери не разбират, че докато ЕС финансира Африканския съюз не може и дума да става за каквато и да било независимост. Именно заради това ЕС поддържат регионалните обединения в Африка. Очевидно е, че опонентите на идеята за Африканска федерация от Западно-Африканското икономическо сътрудничество /ECOWAS / получават лъвския пай от европейските субсидии и неслучайно имат представителство в Брюксел. По същата причина ЕС се опитва да омотае африканците, продуцирайки рояци обединения от типаESA, UDEAC, SADC и „Великия Магреб“, който не се състоя заради прозорливостта на Кадафи.
Кадафи – африканецът, който изчисти континента от апартейда
За повечето африканци Кадафи е великодушен човек и хуманист, безкористен подръжник на борбата с апартейда в Южна Африка. Ако той беше егоист, не би рискувал, за кой ли път, да пресече пътя на Запада, финансирайки Африканския национален конгрес и оказвайки му военна помощ. По тази причина още като излезе от затвора след 27 годишна присъда, Нелсън Мандела отиде на посещение в Либия през октомври 1997 г., в нарушение на санкциите на ООН. По онова време вече 5 години самолет нямаше право да кацне в Либия. Мандела бе трябвало да кацне в Тунис и оттам да пътува с кола 8 часа през пустинята до Триполи.
Мандела не се наведе и пред Бил Клинтън, който нарече неговото посещение в Либия „неприемливо“.
„Нито една държава не може да обявява себе си за световен полицай – каза той. – Нито една страна не може да казва на друга какво трябва да прави“.
После добави:
„Вчерашните приятели на нашите врагове днес имат наглостта да ме съветват да не отивам при нашия стар приятел Кадафи, за да забравим нашите стари приятели“.
По онова време Западът все още считаше южноафриканските расисти за свои хора, които се нуждаят от защита. Конгресът на САЩ гласува да се извади Мандела и АНК от техния „черен списък“ чак на 2 юли 2008 г. и не защото бяха проумели глупостта на този списък, а за да отбележат 90 годишния юбилей на Мандела.
И ако са искрени, когато кръщават улици на Нелсън Мандела в САЩ, защо водят война против човека, който най-силно го поддържаше и му помогна да победи?
***
Какви трябва да бъдат уроците за Африка?
След като 500 години сме живели при корена на неравенството между нас и Запада, повече от ясно е, че не можем да имаме еднакви понятия за това кое е добро и кое – лошо. Не е ли жалко, че три членки на „черната Африка“ – Нигерия, Габон и ЮАР – подкрепиха резолюция № 1973, която прикрива новите колониални завоевания под маската за „спасение на хората“? Нима това не поощрява расистките възгледи от 18 век в Европа, че Северна Африка – това е отделна част, по-развита, цивилизована и културна? Създава се впечатление, че Тунис, Алжир, Либия, Египет – това не е Африка. Целта е прозрачна – да се изолира Африка на юг от Сахара, за да бъде по-лесно контролирана. При все че Алжир с 16 млрд., а Либия с 10 млрд. долара осигуряват 62% от 42 милиардния капитал на Африканския валутен фонд. Най-населената страна на „черна Африка“ Нигерия и ЮАР са далеч назад с по 3 млрд.
За първи път в историята на ООН е обявена война без какъвто и да е опит за мирно регулиране на ситуацията. Нима Африка вече не е част от тази организация?
ЮАР и Нигерия се готвят да гласуват утвърдително по всякакви предложения, само и само да получат места в Съвета за сигурност на ООН. Струва си да припомним на техните лидери, че Франция не може да им гарантира нищо. Иначе Митеран би помогнал на Германия при Хелмут Кол за същото.
Но не си струва да слагаме на дневен ред реформи в ООН. Единствения приемлив модел е китайския начин. Всички 50 африкански страни да излязат от ООН и да не се връщат там, докато не бъдат удовлетворени исканията им – единно представителство на Африканската федерация. За бедните и слабите, каквито сме ние, това е единствения достъпен и ненасилствен метод. Ние просто сме длъжни да излезем от ООН, тъй като по силата на своите структури и йерархия тази организация е ориентирана към интересите на най-силните.
Ние сме длъжни да излезем от ООН за да „регистрираме“, че отхвърляме угнетяването на по-слабите. Те може да продължават, но ние повече няма да бъдем част от това и няма да се съгласяваме с неща, за които даже не ни питат. Но ако продължаваме просто да изказваме мнения против военните действия, както направихме на 19 март в Нуакшот, те просто ще ни игнорират и бомбите ще продължат да се сипят над африканците.
Днешните събития напомнят това, което се случи с Китай някога. Сега ще започнат да признават правителства като това на Уатара в Кот дИвуар и въстанически правителства в Либия, точно както някога така наречената „международна общност“ в края на Втората световна война призна Тайван за единствен законен представител на китайския народ, игнорирайки огромния Китай на Мао. Трябваше да минат 26 години преди ООН да приеме резолюция №2758 от 1971 година. Струва си всеки африканец да прочете тази резолюция, която сложи край на едно човешко безумие. Китай беше признат и то при условията поставени от него – Китай отказа да влезе в ООН, без да има право на вето. При това мина цяла година преди техния министър на външните работи да се обърне с писмо към Генералния секретар на ООН, но не за да сипе благодарности, не дори да се съгласи на членство, а за да изиска подобаващо уважение към достойнството на Китай.
На какво може да се надява Африка от ООН, ако нямаме твърда позиция? Ние видяхме как бюрократите на ООН подмениха конституцията на Кот дИвуар със самите себе си. Да си мислим, че постъпвайки в тази организация като роби, ще бъдем поканени да похапнем от господарските блюда, които после ние трябва да мием – това даже не е смешно, а тъпо.
Ако Африканският съюз признае, в угода на външните си господари, победата на изборите в Кот дИвуар на Уатара, въпреки съобщенията на собствените си наблюдатели – как можем да очакваме някой да ни уважава? Когато южноафриканския президент Зума говори, че Уатара е изгубил изборите, а после казва точно обратното при визитата си в Париж – как да вярваме на такива лидери, които би трябвало да представляват един милиард африканци?
Силата и истинската свобода ще дойде в Африка само ако тя предприеме премислени стъпки и претегли внимателно техните последствия. Достойнството и уважението си имат цена. Но готови ли сме да я платим? Ако не – то нашето място е в кухните и тоалетните, където ще осигуряваме комфортния живот на други.
материалът е взет от  http://sandje.blog.bg/biznes/2011/10/26/istinskata-prichina-za-voinite-i-ubiistvata-v-afrika.842371
26.10.2011
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg