Не пипай тази книга
БЛАГОДАРНОСТИ
Искам сърдечно да благодаря на Клаус Дона, който ми позволи да използвам някои впечатляващи експонати от неговата изложба Unsolved Mysteries (www.unsolved-mysteries. net). Благодарност изпитвам и към господин Уве Зелке, преводач и издател на проф. д-р Ернст Мулдашев, чиито изследователски резултати ще предизвикват сензации и в бъдеще. Благодаря искрено на Хелма Хинтерщьосер (Вussi!), която също се оказа спусък за книгата, както и на семейството и приятелите ми - за вниманието, което проявиха, докато я пишех, и най-вече - на баща ми, за неговите критични импулси и инициативи.Благодаря на скъпата Аня - за редакторската работа, както и на приятеля ми Волфганг Сипински, който през всичките години - включително и трудните, беше до мен и чийто (понякога много търговски) начин на мислене винаги ми е помагал.
Не на последно място искам да благодаря на всички читатели, с които вече изминахме дълъг път - както емоционален, така и в духовно-спиритуално отношение (знаете какво искам да кажа), защото без вас нямаше да съм този, който съм днес.
Ваш Ян Ван Хелсинг
МАТРИЦА НА КНИГАТА
Как така 9
По каква причина 17
Защо? 20
Който не пита, си остава глупав 26
Глава 1 Свят, изпълнен с чудеса 35
Глава 2 Граф Сен Жермен - мъжът, който знае всичко и никога не умира! 37
Глава 3 Тайните на Хималаите 59
Глава 4 Битие - игралното поле на Боговете 86
Глава 5 Шумерските клинописи 93
Глава 6 Ковчегът на завета 120
Глава 7 Тайното знание на тамплиерите 135
Глава 8 Кой беше Нострадамус? 150
Глава 9 В какво се превърнаха рицарите тамплиери и текстовете от Атлантида? 152
Глава 10 Новият световен ред 160
Глава 11 Космическите закони 193
Глава 12 Кой е виновен за болестта ми? 209
Глава 13 Съществуват ли тъмни сили? 216
Глава 14 Супер-децата от Китай 239
Глава 15 Страхувате ли се от Новия световен ред? 249
Глава 16 Силата на децата 260
Глава 17 Граф СенЖермен и аз 265
Глава 18 За какво ми е всичкото това знание? 277
Глава 19 Ние манифестираме 281
Глава 20 Можете ли да си представите, че сте несметно богати? 285
Глава 21 Най-добрият път към успеха 288
Глава 22 Бог е благоразположен! 294
Глава 23 Супер свят - всъщност 298
Глава 24 Моят договор със Създателя 306
Глава 25 Извинете, но това е моят живот! 309
Глава 26 Проблемите са мои приятели! 315
Глава 27 Изправи се пред проблема! 318
Глава 28 Нека желанието ти се изпълни! 322
Глава 29 Това е знак! 330
Глава 30 Ура - аз творя себе си! 333
Глава 31 Това ме илюминира! 335
Глава 32 Принципът на засмукването 341
Глава 33 Нищо повече не ме задържа! 347
ПРАКТИКАТА: Аз съм малък Бог 350
Литература и източници 351
Указания за снимките 354
КАК ТАКА ?
Как така го направихте?
Защо посегнахте към книгата, след като Ви предупредих?
Да не би да имате собствено мнение и не винаги да сте съгласни с всичко? Или сте някой, който не се примирява и често прави обратното на това, което му казват, дори и на работното място? Ако шефът Ви каже, че иска нещо от Вас, ще го направите ли? А когато сте с партньора си? Отново ли постъпвате обратно на очакванията? А в спортния клуб, в партията или където и да било другаде?
Или просто сте любопитен? Наистина, не е изключено тази книга да съдържа нещо, което все още не знаете. Признавате ли - въпреки твърдите си убеждения за живота и бъдещето - че все пак тайно се надявате съдбата още веднъж да Ви се усмихне и да се случи нещо неочаквано, което да наруши еднообразието?
И някой, който като горска фея-магьосница да сбъдне най-жадувано желание от детството Ви? Или изведнъж в живота Ви да нахлуе това, което винаги му е липсвало - успех, щастлив брак, дългоочакваното здраве, възможност да узнаете тайните на битието...? Или най-накрая да намерите обяснение по каква безумна причина сте тук на тази планета, заобиколени от истински луди?
Наблюдавате младежите, които минават под прозореца, и си мислите, че всичко отива на зле; поглеждате към банковата си сметка и Ви призлява; настроението на работното мяс-
то е близо до точката на замръзване и бихте се зарадвали да видите местните политици приковани на позорния стълб...
Животът там навън, а и в самите Вас все повече излиза от контрол. Защо? Как така Вие не можете да промените нищо?
Напротив, можете - и онова неочаквано, което желаете, ще се случи!
Държите тази книга, а вероятно днес имахте намерение да правите нещо съвсем различно. Само по някакво стечение на обстоятелствата се озовахте тук, и какво? Виждате този особен, наистина прекалено особен екземпляр.
Ама че измислено заглавие! Кой ли реши да озаглави книгата си така!?
Това съм аз; някой, който преди също мислеше, че не може да промени нищо: докато не подписа договор със Създателя си и не го помоли да обясни живота пред неговото Творение - но не с думи, а чрез самия живот. И оттогава пътува по нашата планета - за добро и зло, за пари и бедност, за любов и ненавист. Този някой, моята скромна особа, Ви мисли доброто (като някой родител, който предлага съвет на детето си с надеждата, че то няма да попадне в същия капан като него) и иска да сподели с Вас преживяванията и познанията си, част от които със сигурност ще поискате да интегрирате в живота си... Какво ще изберете Вие, не е моя работа - но има и деца, които помнят съветите на родителите си...
Как мислите, дали представата Ви за света наистина се ос-новава на собствените Ви опитности? Ще издържи ли един по-сериозен изпит? Или много от нещата са попрочетени?
Запитайте се. И бъдете абсолютно искрени - нали аз не мога да Ви чуя...
Наистина ли вярвате на глупостите, които от деца се опитваха да Ви набият в главата - например, че човек е произлязъл от маймуната, или че строителите на пирамидите са търкаляли каменните блокове (толкова тежки, че днес едва ли има машина, която може да ги повдигне) на дървени валове? Питали ли сте се защо флагът, уж издигнат от американците на Луната, се вее на вятъра, въпреки че NASA иска да вярваме, че на Луната няма атмосфера и следователно не може да има никакъв вятър? Никога ли не сте си зада-
вали въпроса защо в Германия съществува закон за защита на конституцията, когато ние изобщо нямаме конституция? Мислили ли сте някога защо нашият основен закон не се казва „Конституция на република Германия", а „Конституция за република Германия"?
Повярвахте ли на всичко, което нашите „освободители" закотвиха в историческите книги - на принципа историята се пише от победителите - въпреки че за родителите и пра-родителите Ви нещата стояха съвсем различно и в крайна сметка те са свидетели на събитията. На кого вярвате повече? И защо...?
Тези, които вникнаха в предишните ми книги и изследваха интензивно въпроси от подобен характер, вероятно натрупаха достатъчно ъндърграунд-знания. За съжаление обаче, не знам дали всеки читател познава материята и затова моля „инсайдерите" за снизхождение, в случай че следващите страници съдържат неща, които вече са им известни.
Нека отново погледнем към „общото здание" - след като всички държави са дълбоко задлъжнели, неизбежно следва въпросът:
„Към кого всъщност?"
Знаете ли, че САЩ не разполага със собствена валута , а вместо това доларът се заема от FED1, частната емисионна банка на Америка? Известно ли Ви е, че поземлената собственост на всичките Съединени щати от десетилетия е ипотекирана в нея? Ще цъкнете ли с език?
Вероятно едва сега разбирате какво означават думите написани в Süddeutsche Zeitung преди президентските избори в САЩ: „Няма значение дали Джордж У. Буш или Ал Гор ще стане президент - шеф на емисионната банка е Алан Грийнспан..."
Известно ли Ви е, че малко преди да бъде убит, Джон Ф. Кенеди искаше да приеме закон, вследствие на който САЩ трябваше да има в бъдеще собствена валута? Както знаем, той беше застрелян. „Случайност" ли е факта, че след стъпването си в длъжност първата от всички промени на заместника Линдън Б. Джонсън бе да отмени точно този законопроект за въвеждане на „истински" долар, независим от Федералния резерв?
Така е, приятели...!
1 Федерален Резерв на САЩ - бел. прев.
Изображение 1: Въпреки изявленията на NАSА, че на Луната няма въздух, знамето се развява на вятъра. Защо NАSА лъже? Дали данните за Луната не отговарят на истината, или американците никога не са били там - а само в някое студио?
Наистина ли повярвахте на информацията, че Юрген Мьолеман1 се самоуби, или че Алфред Херхаузен, тогавашният (1989 г.) председател на Dеиtsсhе Вапк и съветник на Хелмут Кол, беше убит от RАF2?
Само няколко дена преди трагичното събитие в интервю за Wа11-Strееt-]оиrпа1 Херхаузен оповести плановете си за възстановяването на Източна Германия. За десет години тя трябваше да се превърне в най-развиващата се индустриална европейска държава. Той говореше за опрощаване на дълговете на Третия свят. Същото заяви и през 1988 г. на конференция на Билдербергерите - срещата на най-големите икономически магнати на Западното полукълбо.
Не се ли учудихте от факта, че взривът - задействан от фотоклетка - би могъл да постигне целта си, само ако автомобилът на Херхаузен премине през него първи, т.е. че планът не е бил осуетен от никоя друга кола, движеща се пред неговата? Една седмица след атентата бившият президент на Федералната служба за защита на конституцията д-р Рихард Майер обясни пред германския Бундестаг, че първият автомобил от конвоя на Херхаузен, състоящ се по принцип от три превозни средства, е бил отклонен.
От кого, нима от RAF?...
Изобщо доверявате ли се на правителството и на политиците? Защо тогава продължавате да гласувате?
Аха, значи сте християнин? Вярвате, че Исус наистина е съществувал? О кей - и освен това сте убедени, че Мария е била девица? И че Исус е ходел по водата...?
Или може би сте евреин? Непреклонен сте, че Създателят на всяко битие, Творецът на тези милиарди Слънчеви системи лично се е явил пред някой си господин Мойсей на една могила в Палестина, за да му тикне в ръцете две каменни плочки?
Съвсем сериозно - бихте ли го потвърдили пред широка аудитория?
1 Немски политик от Демократическата партия - бел прев.
2 Rоtе Аrmее Frаction - германска, ляво-екстремистка терористична организация - бел прев.
Ах, вие сте мюсюлманин? М-да, тогава се питам дали наистина мислите, че Вашият Аллах намира за нормално клиторите на момичетата да се изрязват, жените да вървят винаги зад мъжете, а на самоубиеца да се обещава награда на небето?
А не сте ли един от тези, които се присмиват на хората, преживели клинична смърт, и смятат, че могат да общуват със своя ангел-хранител?
Какво мислите за тези, които твърдят, че могат да лекуват, поставяйки ръката си над другите? Наистина ли е толкова несериозно, толкова неистинско? А как Исус е лекувал болните?
Какво мислите за хората, които казват, че всеки ден медитират по четвърт час?
Смятате ли, че е комично, когато някой се присмее на баба Ви, защото ежедневно се моли на венец от рози?
Виждаме, че ние с удоволствие даваме мнение за другите и тяхното светоусещане, поставяме под съмнение религиозните представи, дори се подиграваме с тях. Но това, в което вярваме лично - например, че Исус ходел по водата и Мария е забременяла, въпреки че останала девица - също така не е толкова непоклатимо сигурно. Не сте ли съгласни? Всъщност именно представите за света, които са ни внушени като деца, са напълно неправдоподобни, несериозни, неразбираеми и научно недоказуеми. Ако Исус днес седеше пред нас и твърдеше за себе си това, което е написано за него в Новия завет, много от нас щяха да му се подиграват и биха го пратили на майната му, не съм ли прав?
Всъщност, вярвате ли на всичко, писано в Библията, или не? Защо тогава още сте в църквите?
Наистина, само по себе си това е непоследователно...
Иска ми се да съм напълно откровен с Вас, аз също трябваше да узная неща, които не ми допадаха. Наложи се да разбера, че това, на което ни учат, не винаги отговаря на истината. Много хора вярват на казаното по телевизията, на официал-ните информации за нападението на Световния търговски център, за възникването на СПИН и за чудния ефект на химиотералията и ваксинациите. Но били ли сте някога навън, по света? Искам да кажа, така истински... Съвсем сам, със са-
мар на гърба, в Сингапур, Атина, Далас, Кайро или в девствените гори на Юкатан, насред Сидни, Джакарта или Ню Йорк - естествено имам предвид не бизнес командировка, а истинска екскурзия, изпълнена с вълнение и неизвестност? Извън виртуалната реалност на Интернет, на книгите, телевизията или радиото: директно в реалността, директно в живота, там където всичко се случва истински?
Не? Но аз, да. И точно там - в моите пътувания надлъж и шир по света и в многото разговори с хора, за които няма никога да чуете нещо от медиите - видях и ми бяха предадени неща, които не само промениха светогледа и поведението ми, но поискаха в замяна начина ми на живот.
Никога ли не сте замисляли защо за всичко, което сте изработили с труд, трябва да плащате повторно данъци и такси? И защо има няколко фамилии, които присвояват световното злато и са превърнали това в монопол? Същото е с диамантите и останалите суровини. Семейства, които от дълго време просто са обявили страните за тяхна собственост и работят, та пушек се вдига... И Вие, правоверните, продължавате прилежно да плащате данъци и да се гневите на политиците, че обърквали всичко. В миналото, ако в Япония някой допуснеше такъв срам, сам щеше да си направи харакири. Днес подобни хора получават висока пенсия и службица в някой концерн.
Странен свят, не мислите ли? А и Вие в него...
Но това е нашия свят, също и моя, и затова на Земята отново е толкова интересно. Защото не всички са се предали, не всички са се отказали. Има хора, които не мълчат, а пишат и информират, и такива, които работят и се променят. Защото само ако човек промени себе си, ще промени света!
Питали ли сте се всъщност защо упражнявате точно тази професия, защо не сте емигрирали, както родителите си в миналото? На какво се дължи кариерата Ви - на личен избор или сте решили да се харесате на баща си, на семейството или околните?
Запитайте се: Кой съм АЗ, какво искам АЗ? Какво ми нашепват чувствата, какво обичам най-много да правя и какво ми казва „доброто" образование? Наистина ли харесвам професията си - т.е. дали съм я избрал съвсем съзнателно,
а може би няма нищо по-добро за момента или семейната традиция го изисква?
Помислете си, помислете си наистина сериозно.
(Дайте си малка почивка на това място, от това книгата няма да загуби...)
Да се върнем на самата нея: Смятате ли, че заглавието провокира?
Правилно! Искам да Ви провокирам (както го правя със себе си), за да установите дали светогледът, гледната точка и събитията в живота Ви са построени върху Вашия личен опит, или сте възприели съветите на родителите, учителите и масмедиите, без да ги проверите. Искам да Ви предизвикам да изследвате живота си.
Защо?
Защото така ще вземете най-доброто от него - и вероятно ще сте истински щастливи: със себе си и с начина си на живот. Ваша работа е как ще го направите, аз мога само да Ви разкажа за механизмите - в случай че не са Ви известни.
Позволете ми да Ви провокирам още малко: Как така три хиляди семейства в света имат повече пари от цялото останало човечество? Защо животът е толкова „несправедлив"?
Някой вероятно се пита: Защо аз не принадлежа на такова семейство? Защо се случи да живея в средностатистическо или дори бедно семейство? Защо нямам отговор на тези въпроси? Защо църквата не ми помага? Защо трябва да се чувствам като грешник, при положение че на никого не съм причинил зло? Защо да се чувствам виновен?
Нали експериментирах с курсове по гладуване, автогенен тренинг, медитирах, поклоних се на гроба на апостол Яков, от десетилетия се моля на Господа - но нищо не се променя. А богаташите живеят в разкош, имат огромни вили, най-страхотните спортни коли, джетове, здрави са, могат да си позволят най-добрите доктори...?
Тук нещо не е както трябва! Едните лъжат, мамят и живеят в лукс, а тези, които постоянно разсъждават, че не трябва да се вреди на другите, защитават околната среда и животните - „страдат". Защо?
Каква причина Ви накара да посегнете към книгата? Наистина ли само любопитството?
Ясно - значи сте любопитни. Но ще бъдете ли любопитни, ако ставаше дума за чужди светогледи, да, нека дори вземем представите на някой с власт и пари - някой от тези най-богати хора на Земята? Желаете ли наистина да се потопите в неговата философия и да видите как мисли и в какво вярва - как разсъждава за успеха и победата? Искате ли да знаете на кой Бог се кланя, дали коленичи пред него и се смирява, както и Вие правите понякога? Или може би не?
Къде остана готовността Ви? Ще приемете ли светогледа на противника - може би на съседа Ви, с когото не сте в добри отношения - или на съперниците в професията? Как стоят нещата с конкуренцията? Винаги ли имате право? Другият винаги ли греши?
Докъде стига любопитството Ви? Трябва ли да сте християнин, питам Ви, за да сте достатъчно любопитен, да посетите тайните архиви на Ватикана и лично да се уверите как точно стоят нещата с Вашата вяра? Защото, ако всичко за живота и семейството на Исус е казано, означава, че за него повече няма никакви тайни, нали така? Достатъчно Ли сте любопитни, за да поставите на карта всичко, в което сте вярвали толкова дълго, към което винаги сте се придържали или което винаги са Ви казвали и знаете наизуст?
А еврейската религия? Защо в нея има тайно учение -Кабала? Ако всички евреи са равни помежду си, защо тайнстве-
ните мъдреци пазят знанията от вярващите? Какви са тези тайни? А ислямът? Защо суфите са „по-добри" мюсюлмани и защо те могат да правят „чудеса", които обикновените мюсюлмани не могат? Какво знаят те, което е недостъпно за обикновените вярващи? А дервишите? И те са запазили своите знания през вековете и ги предават само на посветени . Ако сте мохамеданин, питам Ви, не искате ли да разберете какви тайни пазят върховните
дервиши?
Готови ли сте да дадете, да изоставите нещо и да се трансформирате, за да постигнете това тайно познание? Наистина ли можете да поставите под съмнение досегашния си светоглед и да го промените, в случай че той се окаже незадоволителен или непълен?
Или по друг начин : да приемем, че сте банкер или бивш BWL1-студент, който добре познава съвременната финансова и данъчна система. Любопитен ли сте достатъчно, за да изучите друга парична система - такава, която функционира по различен начин, дори е много по-успешна и би превърнала наученото от Вас (с много труд) в нещо безполезно и безсмислено?
Ако искате да получите окончателни отговори на тези въпроси, ако искате най-накрая да имате успех в живота си, да гледате позитивно и спокойно в бъдещето - естествено има начини да го постигнете.
Просто се наблюдавайте, докато четете. Обърнете внимание от какво се вълнува душата Ви - дали с напредването на страниците чувството Ви, смелостта Ви, готовността Ви да рискувате, настроението Ви, желанието да вземете в ръце живота си, да предизвикате живота - и да намерите себе си -се повишава или за пореден път се отказвате и се оставяте да корабокруширате.
В това отношение книгата, която държите в ръцете си, би могла да Ви помогне. Възможно е нещата да започнат да се променят: и старите убеждения да се обърнат с главата на-долу! Подобен беше ефектът от предишните ми книги. Но ще имам ли достатъчно сила, за да Ви помогна да изградите
1 Икономически дял за организация на производството - бел. прев.
нова представа за света, основаваща се на факти и най-вече на Вашите собствени опитности - матрица, с която да можете да виждате ясно в живота си, да разпознавате нещата и смело да посрещате собствените си решения?
Днес става дума за следното : да бъдем независими - независими от политическите доктрини, от цензурираната история, от положение, партии или организации, независими от мнението на родителите и околните; накратко: да сме свободни, да вземаме свободно решения и свободно да се развиваме!
Изискването към мен и настоящата книга е да Ви помогна да се освободите и сами да управлявате живота си - независимо че това би могло да не се хареса на други.
Звучи добре , не мислите ли? Твърде хубаво, за да е вярно...? Не Ви ли се е искало да изоставите цялата дандания зад себе си,
традициите на отминалите поколения , „политически коректните" брътвежи и мнението на другите? Не сте ли искали поне веднъж наистина да се разкриете? Да им покажете това, което се крие във Вас? Но по някакви причини винаги сте го изоставяли и отлагали, а вероятно го отлагате и днес...?
Мислите ли, че вече е късно за това?
Никога, приятелю, никога. Никога не е късно! Днес е пер-фектният ден да се случи нещо ново и аз ще Ви помогна това да стане.
Естествено, при условие, че искате да сте майстор, да творите и вземете в ръце живота си - и не приемете казаното, а докоснете книгата. Нека скъсаме със зависимостта си от лекари, учени, верски организации, партии, футболни клубове, мними отминали задължения - или както казва мъдрецът: да приключим с кармата! (Тя изчезва, както и всички ненужни неща.)
Единственото нещо, което се „иска" от Вас, е за малко да изоставите твърдите си убеждения и да последвате сърцето си. Само това - това е всичко!
Най-лошото, което може да Ви се случи , е в края на книгата да си кажете: „Ох, май наистина не трябваше да я пипам."
Но не вярвам.
Е, готови ли сте? Следвайте ме тогава към въпроса...
Защо точно тази книга?
В последните години през страната ни премина вълна, да, тя заля и останалата част от света. На пазара се появиха множество книги на тема невидима политика (някои от тях отново бяха забранени1) и показаха, че не всичко, което ни внушават политиците и масмедиите, отговаря на истината. Стана ясно, че десетилетията промиване на мозъци ( с помощта на учебни, научни и религиозни писания) са отминали и за казаното повече не трябва да има място в главите ни. Интернет също играе голяма роля в този вид доставка и разпространение на информация.
Пример - 11 септември: едва ли има още някой, който да вярва в разпространената официална версия, която почти хипнотично се внушаваше на хората.
Ако си спомним обяснението на американското правителство за инвазията в Ирак, всички ще се изсмеят, а при споменаване на еврото, лицата ни помръкват...
Хората се пробуждат и все по-рядко се оставят да ги лъжат. Историческите книги се разследват, снимките за кацането на Луната - също, а квантовата физика вече изхвърли зад борда повечето съществуващи клонове на науката - те вече са атавизъм.
1 Първите две книги на автора (Тайните общества и тяхната власт през 20. век или как човек не управлява света, Lathen, 1994, и Тайните общества II, Lathen 1995), след две съдебни следствия са забранени за издаване и разпро-странение в Германия и Швейцария - бел. прев.
Време за размисъл!
Въпреки че (стигнах до личните си мотиви) все повече хора научават невидимите причини за случващото се, мислят неконвенционално (на принципа Qui bопо ? - Кой има полза ?) и разследват събитията, а не повтарят като папагали, както преди (иначе толкова удобно) - трябва да отбележа, че много малко от тях успяха и успяват да вникнат в информациите и в новия ход на нещата, за да ги интегрират в живота си.
И така, вече научихме , че тайните общества силно влияят на световната политика и че нашите политици са малко или повече само марионетки; разбрахме, че човекът не е произлязъл от маймуните (женските човекоподобни горили , орангутани и шимпанзета нямат клитори, техните предци също нямат, съответно и жените нямаше да имат, ако бяха техни наследници...); разбрахме, че „там отвън" очевидно има живот, който ни е въздействал в миналото и продължава да ни въздейства днес. Научихме, че Коледа и Великден не са свързани с Христос, а с природните циюти (още при древните германци), че Мойсей и Ехнатон са един и същи човек, че на човешкия мозък може да се въздейства с нискочестотни вълни и, и, и...
Какво да правим с тези знания? Как да ги интегрираме в собствения си живот? Какво означават те лично за мен?
Оказва се, че много хора, които се занимават с подобни теми, експериментират с начина си на хранене и са критични към официалната медицина - т.е. такива, които са отворени към новото и са готови да вървят по алтернативни пътища - срещат проблеми в ежедневието. Много малка част от тях успяват да използват знанието конструктивно в живота си. Някои от тях са обект на подигравки и често се сблъскват с неразбиране. Други започват да мисионерстват с изнамерените парчета знание и да се ужасяват от малкото им останали приятели...
Повечето от тях нямат достатъчно пари; налага им се да приемат каква да е работа; чувстват се потиснати и за всички неща от битов характер са стъпили здраво на земята...
Не би трябвало да е така, или...?
Още по-лоша е липсата (и това в крайна сметка ме накара да поработя отново над клавиатурата) на любов и сърдеч-
ност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна , те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.
Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет (и седели по цели нощи пред монитора.. .), не са в състояние да възприемат цялостната концепция , голямата, обективната гледна точка , а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.
Вследствие, един си избира темата данъчна система, друг -
свободна енергия, трети околна среда, четвърти извънземни, някой друг - германския Райх, патриархат, Ватикана, пророчества за Третата световна война или масонски ложи. След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие.
Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст -към злите, защото те самите естествено са добри - но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!
И така, те определено пропускат житейската си цел.
Защото: „ Нищо не е добро, ако човек не го направи." Или: „По плодовете им ще ги познаете!"
Според мен драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение - винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън - държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните...
Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът - двигателят зад материята - любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.
Точно това е нещото , което различава „посветените" от повърхностните граждани - атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначител-
ни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.
Съответно аз разделям тайните механизми на живота в две категории:
1) слабостите, които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и
2) силите, които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно.
В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт" откриваме „десет правила" на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота - в този случай негативните - най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:
1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.
2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.
3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.
4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.
5) Настройвайте млади срещу стари.
6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.
7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и
8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.
9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.
10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви (1, S. 263).
Изображение 2: Дупката в Пентагона е широка точно 19 метра. Самолетът, който уж се е блъснал в него, обаче е широк 38 метра. Защо на мястото , където би трябвало да са се врязали крилата му, сградата е непокътната? Сравни с долната снимка.
Изображение 3: Виждате ясно: там където е трябвало да се врежат крилата на самолета, сградата е невредима. Как е възможно? Не виждаме никакви останки - колесници или самолетни части - и никакви трупове пред Пентагона;
дори тревните площи са незасегнати.
Трябва ли аз да Ви кажа какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина"?
„Десетте правила" със сигурност са били дар за много вла-детели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики", в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469-1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят" изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии - „леви" и „десни" групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.
Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Ще продължим темата в Главата Новия световен ред...
Положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.
КОЙТО НЕ ПИТА, СИ ОСТАВА ГЛУПАВ
Нека се върнем още веднъж към повдигнатите въпроси: питали ли сте се как е възможно капиталът и произлизащата от него власт на трите хиляди семейства да контролират света? Кое ги е направило толкова богати? Защо Вие не сте един от тях? Животът ли е несправедлив към Вас? Бог ли лошо отсъди? Или тези кръгове имат знания за неща, които Вие не познавате?
· хода на книгата ще разкодираме част от загадката. Как мога да го твърдя? Вижте, аз не само от години пиша за тайните общества, но продължавам да се срещам с хора, работили за трите хиляди семейства, но преди всичко...: имам един изключително интересен приятел (за него ще говоря по-късно), който ме следва от дете и ми помага да изследвам живота.
· нашата книга се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото - както от „лошите", така
· от „добрите". Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време - дори и срещата с информацията.
Да сравним това с родителите, които крият острия нож от малките си деца. Ножът сам по себе си не е лош, но детето може да се нарани с него.
Подобна е ситуацията с истината и информацията. Те също могат да бъдат използвани като оръжие. В историята
често се е случвало някои информации целенасочено да се пазят в тайна, респективно да се прикриват, за да се подготви, дирижира или приключи една война. Нека погледнем под лупа два примера.
Битката при Ватерлоо:
Банкерската фамилия Ротшилд сериозно влияе върху ев-ропейската политика през 18. и 19. век. До 1815 г. Натан Ротшилд - единият от петте сина на Майер Амшел Ротшилд, се издига до най-влиятелния финансов банкер на цяла Англия. От своя страна, Ротшилдови вече са изградили почти перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа, оправдала надеждите преди всичко по време на Наполеоновите войни. Във всички стратегически важни градове и търговски места те имат свои „агенти". Дес Грифин пише: „Каретите на Ротшилдови галопират по улиците, корабите им преминават Ла Маниш, агентите им се движат като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко съобщения - най-новите, най-важните съобщения, засягащи стоковите и акционните борси. " (16, S. 80f)
На 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд получава таен доклад за развоя на войната и по най-бързия начин заминава за Лондон. Пристигнал на Лондонската борса, той разпродава всичките си Consul-акции и симулира, че Англия е загубила войната. Новината се разпространява като пожар: „Ротшилд знае." -
„Уелингтън е паднал при Ватерлоо." Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят всичко, и продават акциите си. Когато след няколко часа цената им пада до пет цента за долар, една дузина ротшилдови агенти на ордерово гише от другата страна на борсата изкупуват всичките акции на безценица. След унищожителното поражение Франция е изправена пред сериозни проблеми и през 1817 г. решава да вземе голям кредит от уважаваната френска банка Ouvrard и известните банкери братя Баринк от Лондон. Ротшилдови са почти забравени. Година по-късно тя отново има нужда от пари и повторно игнорира Ротшилдови. Това, разбира
се, изобщо не им допада. Те опитват всичко, за да накарат френското правителство да им предостави сделката, но напразно.
Френските аристократи, горди в своята елегантност и знатен произход, виждат в Ротшилдови селяци - парвенюта, които трябва да бъдат поставени на място. Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като дълго време курсът на правителствения заем постоянно расте, изведнъж започва да пада. В двора на Людовик XVIII цари напрегната атмосфера. Единствените, които по това време не са потиснати, са братята Калман и Якоб Ротшилд. През октомври 1818 г. с безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те са изкупили голяма част от френския правителствен дълг, отпуснат от техните съперници Ouvrard и братя Баринг, с което курсът на заема се покачва. На 5 ноември 1818 г. обаче пускат огромни количества заемни книжа на свободния пазар в столиците на Европа и хвърлят пазара в „паника".
Вследствие на това картината тотално се променя и Ротшилдови стават „№ 1" във Франция. Ето как получават цялото внимание на френския двор и то не само по отношение на паричните дела.
След поражението на французите банковата къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху правителствената политика на Франция, а в Лондон чрез влиянието си върху Английската национална банка Натан Ротшилд има силно влияние върху британския парламент(16, S. 82f).
От този пример виждаме размера На щетите, който една прикрита информация може да предизвика - в случая върху борсата и индиректно върху правителството на една страна...
Нека следващият пример бъде за това как прикритата ин-формация може да въвлече една цяла нация във война:
ПърлХарбър
Кратко напомняне: американският президент Рузвелт по онова време подтиква Япония към военни действия, като
на 26 ноември 1941 г. поставя военен ултиматум, с който изисква японската държава да изтегли войските си от Индокитай (днес Виетнам) и Китай (от Манджурия). Това е исторически факт, който се пази в тайна. Военният ултиматум на Рузвелт е предумишлено укрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не остава никаква друга възможност освен войната. Самата Япония опитва всичко, за да избегне военен конфликт със САЩ. Принц Кеной, японският посланик в САЩ, прави всичко възможно да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу и да потърсят изход от ситуацията. По-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне войната, но американският президент многократно отказва да говори с него, тъй като военните действия срещу Япония отдавна вече са планирани - както и тези с Германия. Същевременно Рузвелт заявява пред американския народ:
„Изправяйки се пред вас, бащи и майки, още веднъж ви уверявам. Казах го и преди, и ще го повтарям още и още, и още: вашите момчета няма да бъдат изпратени на каквито и да било войни в чужбина."
Американските военни научават, че японците смятат да нападнат първо Пърл Харбър от няколко източника:
1) В писмо от 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио Джоузеф Грей пише до Рузвелт, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще бъде първата цел.
2) През август 1941 г. конгресменът Дайс предоставя на президента Рузвелт информация не само за целта -Пърл Харбър, но и карта на стратегическия план за нападението. Принуждават го да мълчи.
3) През 1941 г. американските тайни служби успяват да разкодират, както дипломатическия, така и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително са знаели за точната дата, часа и целта на атаката.
Ал Вилек, единият от двамата оживели след „Фила-делфийския експеримент", ми разказа през септември
1991 г., че по онова време и той е бил позициониран в Пърл Харбър, но една седмица преди нападението е изтеглен, защото по-късно трябвало да работи заедно с Никола Тесла по „Филаделфийския Експеримент". Дори му съобщили, че го изтеглят заради нападението и че бил твърде ценен, за да загине там.
Самият Пърл Харбър е предупреден два часа преди атаката и естествено няма възможност да се подготви за нея. Рузвелт, всъщност е искал точно това, защото малко по-късно е можел
да нарече японците „задкулисни свине", и американците трябвало да „отмъстят" за тази атака(8, S. 120f) .
Моля, преценете сами какво каза Джордж У. Буш в първото си обръщение към американската нация след удара на Световния търговски център: „Това е втори Пърл Харбър!"
Какво ли искаше да ни каже...? Но засега да го оставим.
Това бяха само два примера от реалната политика. А представяте ли си, че има тайни, които засягат произхода на човечеството, и технологии, които са разработени, но се укриват от населението - например водния или магнитния мотор?
Не знаете ли?
Тогава малко ще помогна...
През 1992 г. прекарах половин година в южното полукълбо (Нова Зеландия, Австралия и прекосих Азия). В книжарница в Южна Нова Зеландия се запознах с мъж на име Рос, който ме попита дали имам настроение да разкажа пред негови приятели за разкрития и разследванията си относно тайните оръжейни разработки в Германия (летящите дискове). Той бил председател на НЛО-общество в Дунедин и поддържал контакт и с други НЛО-групи в Нова Зеландия. Аз спонтанно приех. На следващия ден той се обади и каза, че можело да замина за Инверкаргил, южния край на остров Нова Зеландия, при негов приятел, където веднъж в седмицата се събирал малък кръг изследователи.
Разказах за проведените от мен разследвания, а накрая до-
макинът поучително каза: „На вас германците обаче наистина
са ви промили мозъците." Изказване, което по онова време не можех ясно да схвана, тъй като вярвах, че сега, след преживения националсоциализъм, ние германците можехме да се похвалим с най-свободната държава в света. След онази вечер забравих, че съм го мислел. Мъжът ме въведе в една стая, пълна отгоре до долу с книги, видеофилми и аудиока-сети, отнасящи се до неща, които „официално" не съществуват. Обясни ми, че почти всички от книгите са забранени в Германия. Имаше такива за германски разработки в областта на анти-гравитацията, тайни за кацането на Луната, за невидимите тайни на Третия райх, критични книги за масоните, отровите в хранителните продукти, книги за хора, излекували себе си от смъртоносни болести, за „свободна енергия", кухата Земя, подземни бази, за извънземни контакти с правителства и т. н.
На събирането ни онази вечер присъстваше и един господин, който на другата сутрин поиска да ми покаже нещо. Качихме се в колата му и след два часа път ме отведе във вътрешността на гора, подобна на джунгла. След като пристигнахме до малка къщичка, ми обясни, че никой не трябва да научава за местоположението на къщата и ако един ден имам нужда от убежище, мога да я използвам. Каза също, че ако някога искам да построя летяща чиния, мога да го направя тук. Странно предложение, мислех си. Учудих се, че когато влязохме в къщата, той светна лампата, въпреки че към постройката не видях електрозахранване. Вместо да отговори на въпроса ми, той ме хвана за ръка и с думите „Сега стигаме до причината за нашия излет" ми показа малка бръм-
чаща машина, поставена в мазето. Потърсих кабел и щепсел, съответно контакт в който да е включена, но безуспешно. Господинът каза, че това е магнитен конвертор за производство на електричество и само един-единствен път, когато е бил пренесен на мястото, е бил активиран с електрически импулс. Този импулс се постигал с еднократно завъртане на колело отстрани на конвертора, който произвеждал достатъчно ток за цяла къща, а ако е в по-голям размер - и за автомобил.
Симпатичният господин е британец, но беше офейкал за Нова Зеландия, защото заради откритието си, което се опи-
тал да изнесе на английския пазар, имал големи проблеми (включително смъртни заплахи), че не му останало друго, освен да се махне и да си държи устата затворена.
Толкова за техниката.
Вероятно си мислите: „Страхотно, магнитен мотор. Ако си го имах вкъщи, нямаше да плащам електричество. Щях да имам отопление и топла вода - и то безплатно. Щях да си направя оранжерия в градината, да я отоплявам гратис цяла зима и да отглеждам зеленчуци... Защо да не си купя кола, задвижвана с електричество, и да не изобретя конвертор, с което не само няма да давам пари за бензин, но ще направя нещо добро и за околната среда. Като пресметна каква част от парите ми отиват за ток, вода, бензин и храна, вече няма да се налага да работя толкова мно-го... може заедно с приятелите си да купя някой бракуван джет, да го преработя и да летя до Луната, за да проверя сам какъв е случаят с атмосферата..."
Фантазията тук няма граници. Всичко това е възможно. Но помислихте ли, че милиони хора по света щяха да останат без работа - петролната индустрия, заводи за двигатели, инженери по отоплението, соларни техници... и, и, и?
Не мислите ли, че така ще служите на силата, която винаги желае добро, но винаги създава зло? Ще станете спусък за безкрайно много страдание, много хора ще ви мразят, защото съсипвате живота им. Знам, че желаете да правите добро, но...
Разбира се, не искам да ви отклонявам от свободната енергия - напротив. Тя е нашето бъдеще и един ден (колкото по-рано, толкова по-добре) ще се появи на пазара, ще промени и обогати света. Само казвам, че всичко в живота има и обратна страна. Понякога е важно да се вземе решение, което макар да предлага предимство за повечето хора, би могло да унищожи тези, които продължават да са свързани със старите технологии, в случай че не променят мисленето и действията си.
Подобна беше ситуацията, когато се появиха компютрите. Те улесниха живота ни, същевременно ликвидираха и много професии и в бъдеще ще направят още повече хора безработни. Но бихте ли се отказали от компютъра си?
Това е законът на противоречието.
С тези примери искам само да Ви накарам да осъзнаете, че какъвто и път да изберем, по който и път да вървим, винаги ще има хора, които ще нараняваме и на които ще навреждаме, независимо колко идеалистични и безобидни са намеренията ни.
И едно откритие - едно малко моторче, което открих в джунглата, ще се превърне в „оръжие" и ще промени милиони съдби!
Разбирате ли какво имах предвид, като казах, че познаването на тайните може да бъде много опасно и че наивният дух би могъл да предизвика много разрушение и страдание с добри средства, в случай че не се научи да борави правил-но с тях?
Аз твърдя, че споменатите три хиляди семейства са толкова влиятелни и богати, защото разполагат с тайно знание за нещо от външния свят и за нещо, скрито в човека - което обаче укриват от обществото.
Наивните хора ще кажат, че днес вече няма никакви тайни, че светът е проучен и историята на Земята е ясна. Но за какво тогава са тайните служби с хиляди души служители? за какво са тайните служби, щом навсякъде по света всичко е ясно и открито?
Спомням си разговор с един интелектуалец, който не вярваше нито в Бога, нито в дявола - да не говорим за душа, интуиция и космически закони. Всичко това не било доказано научно и било фикции на мозъка.
Когато го попитах дали обича жена си, той го потвърди с убедена физиономия.
Отвърнах, че ме лъже. Лицето му се изкриви. Казах, че такова нещо като любов няма и той само си го внушава - нали не съществува научно доказателство за любов. Тя не съществува, защото нещо, което не е доказано научно, не трябва и не може да го има.
Естествено, признах, че само съм искал да го провокирам и да използвам тъпите му доказателства срещу него. Отстъпи... И той от време на време имал предчувствия, но заради убежденията си в различни модели не можел да ги обясни...
Няма защо и да може. Но да отречеш нещо реално, защо-
то в момента не може да бъде обяснено, също не е безпри-страстно.
Така е и с тайните.
Помислете: има стотици изследователски институти, които не вършат нищо друго, освен да изследват хората - начин на поведение, потребности, навици. Само в Европа има няколко института за психологическа война (например Tavistock Institut). Добре, какво мислите, че се случва с резултатите от подобни експерименти? В коша за боклук ли отиват, или се носят при хората, основали и финансирали института?
Не стигнахме ли отново до богатите и властните?
Смятате ли, че механизмите на човешкото мислене и на живота отдавна са разшифровани? Така е, определено. И тези механизми естествено се използват от същите хора, от същите магнати и монополисти - за тяхно предимство и във Ваша вреда.
Пита се само защо до момента не сте го знаели и какво бихте направили Вие с това знание?
Отново се връщаме на темата от тази глава: с какво ми помага всичкото това знание, след като не знам как да го интегрирам в живота си?
Нека си поговорим за тайните на живота.
В досегашните си книги публикувах предимно „лошите", опасните и неприятните тайни. Съответно трябва да дадем ход и на другата страна - приятната, освобождаващата, градивната.
Не искаме ли всички ние щастие, здраве, добро разположение и свобода...?
Искаме и е възможно. Но в сметката влиза и друго: да до-пуснем новото, за да можем да го използваме, да повярваме, че светът има още какво да ни предложи, различно от това, което сме предполагали, защото той е...
Много хора, особено тези на Запад, вече не вярват в чудеса, но остават много учудени, когато си счупят крака или ги уволнят от работа, когато загубят партньора си или някой открадне колата им.
Те всъщност не се интересуват от живота. Наистина, умеят да се налагат, но не знаят защо са тук, кои са били преди и какво ги очаква след физическата смърт.
Още по-лошо е, че повечето от хората нямат представа защо изобщо са на Земята и не осъзнават великите закони на живота.
Тук вероятно наивните отново ще възразят, че не съществуват никакви жизнени механизми, никакви духовни закони, никакъв план на Сътворението и съответно никакви чудеса.
Добре, но какво да кажем за нестинарите?
Как така хора ходят по горящи въглени, без да си изгарят краката? Нестинарите не местят планини с вярата си, но поне за момент анулират физичните закони. Преди да минат
боси по няколко метра тлеещи въглени, водачът им ги подготвя ментално. Едва когато са убедени истински (т.е. отвътре) те не пострадват. Ако възникне съмнение, всичко е било напразно, те ще се изгорят.
Как така някои хора могат - пред работеща камера - да изкривяват лъжици и други прибори със силата на мисълта си, въпреки че това уж - научно - е невъзможно?
А плацебо-ефектът?
През 2003 г. най-различни публикации (също и в списание Focus) съобщиха за доклад, отнасящ се до медицинско изследване, в което са оперирани колената на половината от пациенти със скъсан менискус. Останалите със същия проблем само са поставени под упойка и им е направен повърхностен разрез, за да бъдат подведени. Пред никого не се коментира нищо. Въпреки това - о, чудо! - не-оперираните пациенти също оздравяват!
Статията дава това като доказателство за плацебо-ефект. Какво представлява плацебо-ефектът? Нищо друго освен един
от космическите закони, приложен практически:
Духът владее материята!
Някога е имало мъж в Палестина, който казвал: „Всекиму ще се случи според вярата му"; думите му означават почти същото.
От опит мога да кажа: животът е изпълнен с чудеса. Ние дори сами можем да ги сътворим. „Как" ще разкажа на следващите страници и ще приведа примери за конвертирането им в практиката, също и във Вашия живот - моментално!
Реално не съществуват никакви истински „чудеса" (странно ли ви се струва?), а само просто и достъпно съблюдаване на закономерности, които позволяват материализация и поява на феномени.
В следващата глава ще Ви запозная с няколко извънредно чудати личности, съответно групи хора, през чиито чудотворни действия ще прогледнем към част от живота, от която, може би, мнозина са се дистанцирали.
Ще научите неща, които дори и да Ви звучат фантастично, ще разберете как стават възможни и преди всичко как да се възползвате от тях и да станат част от живота Ви.
Нека станем по-конкретни.
Въпросът е дали съществуват „чудеса", или не. Нека Ви представя най-интересната (по мое мнение) личност от последното хилядолетие, правила много чудеса, подобно на някои религиозни светци, на които мнозина са станали свидетели; един човек, който ще Ви очарова. Това е...
Мъжът, който знае всичко и никога не умира!
В Епсуclopaedia Britannicaса граф Сен Жермен е представен като прочут авантюрист от 18. век, известен из дяла Европа като „необикновения мъж". За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер, един циник, който трудно се впечатлявал, го нарича пред Фридрих Велики „мъжът, който знае всичко и никога не умира!" .
Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най-малко двеста години, без външния му вид да се промени.
Графът се появява внезапно от нищото. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Трябва да е имал повече от осемдесет псевдонима и вероятно името му Сен Жермен също не е истинско.
В разговор с мадам Помпадур, метресата на крал Людовик XV, Сен Жермен обобщава начина на живот по онова време с думите:
„Всички жени търсят вечната младост, а всички мъже - Философския камък. Едните искат вечна красота, другите -вечно богатство."
Много от тези, които са се срещали с графа, смятат, че графът е притежавал и двете. Това, впрочем, се дължи на дългия му живот. Пред Фридрих Велики той веднъж заявя-ва, че бил открил еликсира на дълголетието, който удължава
Изображение 4: Граф Сен Жермен (свещеният германец). Този портрет е гравиран върху мед през 1783 г. от Н. Томас и първоначално е бил притежание на маркиз фон Уфр.
човешкия живот, и самият той живее вече повече от две хиляди години. Пред барон фон Алвенслебен казва: „ Аз държа природата в ръцете си и както Бог е създал света, така аз мога да създавам това, което поискам, от нищото."
При друг случай той приятелски споделя, че може би е по-стар от Матусал...1
Нека проследим появите му последователно:
Сен Жермен се появява за първи път през 1710 г., за което свидетелстват композиторът Жан-Филип Рамо и младата графиня Джорджи. Те го описват като четирийсет-четирий-сет и петгодишен мъж. Не е напълно ясно какво се случва през следващите две десетилетия, освен че той става близък довереник на мадам Помпадур и че е имал голямо влияние в масонските ложи и други тайни съюзи. По онова време духът, свързващ ложите и техните братя е бил много по-различен от сегашния. Събирали са се много духовно извисени и интересуващи се от спиритизма хора, за разлика от съвременните висши степени, които, според мен, вървят в напълно различни посоки.
Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където вероятно придобива голяма част от невероятните си знания за диамантите . През 1743 г. се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и можел да произвежда диаманти, както и, че бил обходил Хималаите и открил хора, „които знаели всичко". Допълва, че
„човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз", за да може да разкрие тайната му. Разказвал, че пътувал в космоса:
„Много дълго пътувах през космическото пространство . Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми." По друг повод той казва: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни."
Освен това имал пророческа дарба - съобщавал за открития от бъдещето. Твърдял, че можел да става невидим или внезапно да се появява, когато и където си поиска.
Неговите съвременници - от споменатата преди малко
1 Матусал - Син на Енох и дядо на Ной, живял 969 години (Бит. 5:27) - бел. прев.
мадам Помпадур до немския философ Грим1 - подчертават в писмата и дневниците си невероятния талант на графа да разказва истории с исторически подробности. Омагьосващите му истории за Клеопатра, Пилат Понтийски, Мария Тюдор, Хайнрих VIII и Франц 1, описвани с безброй живописни детайли, убеждавали неговите запленени и погълнати слушатели, включително Людовик XV, че той наистина описва собствените си преживявания.
Днешните психиатри вероятно лесно биха могли да цитират примери от практиката си, но разликата в случая е, че Сен Жермен е впечатлявал хората от миналото с физически „чудеса".
Да се върнем към историческите факти: през 1744 г. графът е обвинен в шпионаж и попада в затвора, но след разпит отново е освободен. От 1745 до 1746 г. живее като принц във Виенския двор, където го описват като „забавен и много надарен". Всички твърдят, че не само е богат, но говори няколко европейски езика, а също и арабски, ориенталски и класически езици, свири съвършено на цигулка и пиано. При това бил вегетарианец и пиел вино само по повод.
Между 1747 и 1756 г. той най-малко два пъти е посещавал Индия. Има писмо, в което обяснява, че „усвоил знанието и леенето на бижута".
Между 1757 и 1760 г. достига върховната си слава в двора на Людовик XV, пред когото уголемява или умножава диаманти. В неговия двор той имал на разположение и лаборатория за алхимичните си експерименти. Когато на 70 години Графиня Джорджи отново се среща с него, е силно изненадана, че Сен Жермен изглежда така, както при срещата им преди петдесет години.
През 1760 г. мадам дю Хосе го описва по следния начин: „Той изглеждаше така, сякаш е на около петдесет години. Не беше нито слаб, нито дебел, имаше безупречни маниери, изглеждаше умен; обличаше се просто, но с вкус, на пръстите си, както и на табакерата си за енфие и часовника, имаше брилянти с превъз-
1 Вероятно става дума за Фридрих Мелхиор Грим (1723-1807) - писател, критик, преводач и интерпретатор най-вече на френски произведения, специално на трудовете на Волтер - бел. прев.
ходна бистрота. Диамантите на колената и на катарамите на обувките му бяха за 200 000 франка. На дантелената му яка блес-тяха рубини с невероятна красота..." (4, S. 2)
Графинята си спомня, че се била запознала с него преди петдесет години, през 1710 г. във Венеция, когато той се наричал Маркус Балети, и подобно на музиканта Рамо, който си спомня същото, се кълне, че сега изглеждал по-млад(4).
Във Версай графът се появява едва към 1757 г. и се радва на много необичайно влияние. Свободният му достъп по всяко време до Людовик XV предизвиква недоволство у френските придворни, защото прекарвал много вечери с френския монарх.
През годините 1760 до 1762 г. графът ненадейно се появява в Холандия и се опитва да преговаря за мира с Англия. Политиците и владетелите не проявили никакъв интерес и той очевидно се проваля, защото по-късно отново се връща в Холандия, за да продължи работата си. През тази година Волтер пише до краля на Прусия: „Говори се, че тайната на мира се знаела само от един господин от Сен Жермен, който някога вечерял с отците на църковния събор. Той е мъж, който всичко тае и никога не умира."
От 1762 г. до приблизително 1773 г. из цяла Европа има данни за научните и политическите му дела: „Един необикновен човек,
който може да превърне желязото в метал, който за златаря е не по-малко хубав и красив от златото."
Във Венеция Сен Жермен притежава фабрика със сто ра-ботника, която произвеждала лен с вид на коприна.
Между 1774 и 1784 г., след смъртта на Людовик XV, напразно предупреждава Людовик XVI и Мария Антоанета за „огромния заговор", за който научава от кръговете на масоните и илюминатите.
След това повечето време той живее в Германия. Един свидетел твърди, че по онова време графът трябва да е бил между шейсет и седемдесетгодишен. Там заедно с ученика и покровителя си принц Карл фон Хесен-Касел вероятно се е ангажирал с кръговете на масоните, розенкройцерите и тамплиерите. Твърди се, че двамата са работили над неща, ,. които ще са от полза за цялото човечество".
Много години графът живее при Карл фон Хесен-Касел
в Германия, където извършва и демонстрира различни научни експерименти. Предлага списък с различни химични способи на Фридрих Велики, и „ако този монарх ги беше взел насериозно, Германия можеше да е водещата сила в индустриалната революция и да е господар на Европа." (4, S. 5)
В двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път започва да остарява. На 27 февруари 1784 г. най-ненадейно Сен Жермен трябва да е умрял в ръцете на две камериерки, което е записано в църковния регистър на Екернфьорде1. Но когато няколко дена след това ковчегът му отново е отворен, той се оказва празен!
На 15 февруари 1785 г. той се появява (потвърдено от много свидетели) на една голяма среща на окултисти във Вилхелмсбад - между тях масони, илюминати и некроман-ти - на която трябвало да се уточнят различните намерения на ложите. Явява се, придружен от прочутия италиански авантюрист и алхимик Калиостро, виенския лекар Франц Месмер, откривател на „животинския лечебен магнетизъм" (месмеризъм), и френския писател и философ Луис-Клод Сен Мартен.
От 1788 г. той отново живее предимно във Франция и пре-дупреждава аристократите за предстоящата революция, но отново не му вярват. През 1789 г. пътува до Швеция, за да предпази крал Густав III от някаква болест.
Той изглежда е говорел за вътрешния смисъл на живота и - понеже предсказал бъдещата революция - утешавал хората, с които общува, с описание на финия свят (отвъдното).
На Мария Антоанета предсказва деня и часа на смъртта й през 1793 г. Самата кралица засвидетелства, че с духовното си тяло (астралното си тяло) графът й се явил в килията и я окуражил, като я уверил в красивия отвъден живот, което й дало сила да застане пред гилотината.
По-късно крал Густав III казва на приятелката и хро-нистката си мадам д'Адемар, която все още вярвала, че Сен Жермен изглеждал на 45 години, че графа щял да я посети още пет пъти. По-късно тя самата потвърждава, че предска-
1 Град в най-северната част на Германия област Шлезвиг-Холщайн - бел. прев.
занието се сбъднало. За последен път това се случило през 1820 г., във вечерта на убийството на херцог дъо Бери.
След това графът отново трябва да е бил забелязван, преди всичко в окултните кръгове, за което обаче, доколкото знам, не съществуват никакви или в най-добрия случай само откъслечни данни. През 1820 г. трябва да се е установил във Виена и да е разговарял с мадам дьо Женли. През 1836 г. -т.е. 52 години след „официалната си смърт" - се появява на погребението на Карл фон Хесен-Касел, където е разпознат от много хора. През 1842 г. той трябва да е станал близък приятел с лорд Литън. През 1867 г. вероятно е присъствал на срещата на Великата ложа на Мейленд, а по-късно е вдъхновил Шопен и Чайковски. И накрая, прочутата теософка д-р Ани Безант (наследничката на Елена Блаватска) твърди, че за пръв път среща графа през 1896 г.
Кой е граф Сен Жермен?
Откъде е черпел знанията си за алхимията? На какво е дължал богатството си? И как така не е остарявал или ос-
Изображение 5: Граф Сен Жермен в химическа лаборатория с двама монаси.
тарявал само незначително, което множество свидетели по-твърждават?
Едва ли не сме изправени пред Шотландски боец, който, за
разлика от всичките си приятели, никога не губи младежкия си
вид(4, S. 2).
Наистина ли Сен Жермен е безсмъртен и дори пътник през времето? Едва ли някой освен него може да каже. Факт е обаче, че често е изумявал слушателите си, описвайки открития, които през 18. век все още не са съществували - железниците и параходите. Откъде е знаел за тях?
Едва през 30-те години на миналия век хората отново чуха за него. Той се явил на един американец на връх Моунт Шаста в Северна Калифорния - по-скоро се материализирал пред очите му и по-късно по същия начин изчезнал. (Междувременно посетих този връх четири пъти, многократно го обиколих, интервюирах много хора, но никой не каза нещо определено за Сен Жермен.)
Пред американеца графът заявил, че бил член на „Бялото братство". По думите му „Бялото братство" е група същества от по-високо измерение, което се грижи за развитието на нашата планета и помага на душите в духовното им развитие.
Интересното в двете книги от Джефри Рей Кинг - мъжът, на който Сен Жермен се явил - е преди всичко това, че те засягат тема, която аз интерпретирах в книгата си „Вътрешният свят" под формата на роман.
Според Теорията за кухата Земя планетата ни е кухо тяло с по-голямо или по-малко празно пространство в центъра (тук данните се разминават), което е населено и е достъпно през два прохода - на Северния и на Южния полюс. Съгласно нея Земята е организъм (подобен на клетка), в центъра на който има ядро - вид централно Слънце - така поне твърдят хора, които казват, че са били там.
Самата Земя дишала, при което полюсите се отваряли и затваряли.
Различни ескимоски племена са убедени - когато са разпитвани от полярни изследователи за произхода си - че произхождат от Земята, където Слънцето никога не залязва, и сочат към Северния полюс. Полярните изследователи Скот, Пиъри, Амундсен, Нансен и Бърд също са единодушни, че
на 77 градуса ширина става по-топло, че човек внезапно се оказва в сладководно море и всички в даден момент са виждали едновременно две Слънца. В прочутия си дневник адмирал Бърд дори твърди, че е достигнал някакъв златен град, където се срещнал с тамошния цар и пра-древен народ, който го посрещнал приятелски.
Тук няма да се спираме подробно на Теорията за кухата Земя. Факт е обаче , че нашата планета е прорязана от архаични тунели, които някога са били обитаеми и в които бяха намерени различни машини и артефакти. Аз самият съм попадал в такъв тунел, който вероятно води към големи подземни градове, и не е изключено някои от тях все още да са обитавани от древни цивилизации . В Централна Америка интервюирах мъж, който е имал достъп до тези „населени" градове и той ми разказа някои интересни неща за техните жители.
През 1989 г. преживях нещо забележително. По онова време се намирах в Седона, Аризона - много хубаво градче, оградено от червени скали, което е на два часа път с кола от Финикс. Там е не само меката на интересуващите се от спиритуализъм хора в САЩ, но същевременно и мястото, където средно статистически живеят най-много милионери - или поне имат свое жилище.
На западния край на Седона се намира Бойнтън Кениън. За него има следната история, която чух от един лечител на племето Лакота Сиукс, когато изпълнявахме церемония в съседната долина. Той ми разказа за времето, когато индианците са гонени от белите. Един генерал (чието име, за съжаление, забравих) и войниците му преследвали група индианци и ги изтласкали в Бойнтън Кениън. Тъй като каньонът е задънена улица, генералът мислел, че те няма къде да избягат . Когато по-късно настъпил с хората си към долината обаче, се оказало, че няма нито един индианец.
Лечителят каза, че в Бойнтън Кениън имало вход на тунел, който отвеждал под земята на Калифорния - тоест около три хиляди мили нататък.
Този тунел не бил построен от местните , а от друга ци-вилизация и е много стар; на индианците е забранено да се докосват до предметите, намиращи се там, камо ли да ги присвояват.
Това, което за тях било „сакрално", обаче не се оказало пречка за американските военни. Днес в Бойнтън Кениън има курорт с тенис-игрище. Какъвто съм любопитен, един ден заминах за там с две мои приятелки. Покатерихме се над мястото, но бяхме изгонени от служител на игрището. Няколко дена по-късно отново намерих същия човек и се заговорихме. Когато научи, че съм германец, ми каза, че и неговите дядо и баба са преселници от Германия и постепенно се отвори. Бъбрихме си за какви ли не незначителни неща, докато най-сетне аз заговорих за Бойнтън Кениън. Той сподели, че там ставали странни неща. Били открили някакъв тунел, който е толкова голям, че в него влизали камиони. Те изнесли от там някакво съоръжение. В местността били забе-лязвани много НЛО, а той самият видял летяща чиния, която, според него, потънала в центъра на планината - но това станало малко по-далеч, към Бел Рок.
Нощно време, когато излизал да патрулира, чувал странни отчетливи звуци под земята, които приличали на работа с машини...
Година по-късно чрез един приятел (американски гене-
Изображение 6: Ян ван Хелсинг в Бразилия, в търсене на тунели с местни водачи.
Изображение 7: Рисунка на представата за кухата Земя. В центъра
й
би трябвало да се намира централното Слънце, което полярните изследователи смятат, че са видели.
Изображение 8: Сателитна снимка (Аполо 16) на Земята, в която се „забелязва" нещо като дупка.
рал) се срещнах с човек от ЦРУ. Той бе категоричен, че в Бойнтън Кениън се работи. Каза, че курортът е построен само за камуфлаж, за да може да се действа необезпокоявано. Там били намерени огромни машини от метал, несъществуващ на Земята, отнесени по-късно в Зона 51, за да бъдат разу-чени. Показа ми дори снимка на една такава машина, която приличаше на секстант1, но беше четири или пет метра в диаметър. Думите му малко ми напомниха за звездната врата от филма „Старгейт".
Мъжът каза още, че тунелът допълнително е удължен от огромни пробивни машини, произведени от Rand Соrporatiоп. Междувременно Съединените Щати били прорязани от подобни тунели и имало изградени около осемдесет подземни градове, свързани помежду си с подземни влакове. Той смяташе, че старият тунел на отминалите култури е свързан с новите. Подземните градове изглежда са специални и са построени за световния елит, в случай на глобална катастрофа. Самият той вече бил ходил там много пъти и почти във всеки голям американски град имало входове към въпросната тунелна мрежа - някъде чрез асансьори в големите обществени сгради. Но след като човек веднъж се озовял вътре в системата, повече не трябвало да задава въпроси. Тези тунели били абсолютно независими и в тях се ползвала технология, която направо граничи с научната фантастика.
Изказванията на мъжа се подкрепиха от проучванията ми в Австралия. Там южно от Ейърс Рок се намира вероятно най-голямата подземна военна база в света - Рinе Gар. През април 1992 г. в Сидни интервюирах една госпожа, която не желае да бъде спомената поименно. Тя работи за австралийска почистваща фирма, по чиято поръчка беше влязла в подземната отбранителна противовъздушна станция Пайн Гейп. Информира ме, въпреки заплахата от страхотно висо-
1 Измервателен инструмент, използван за определяне на ъгъла на небесни обекти над хоризонта; обикновено се използва за ас-трономическа навигация при мореплаване, по-рядко при въздухоплаване. В миналото се е използвал за астрономически и сухоземни (измерване на земята) цели. Името му идва от това, че скалата му обхваща ъгъл от 60° - бел. прев.
ки глоби, че Пайн Гейп е около 13 километра дълбок, функ-ционира на принципа на „свободната енергия ", притежава подземни езера, окачени влакове, както и собствено стопанство за зеленчуци, плодове и всичко останало. По официални информации Пайн Гейп можел без проблем да оцелее след директна атомна бомбардировка.
Както изисква Законът за резонанса, три седмици по-късно на един къмпинг, срещнах мъж от британските тайни служби, който беше" служил две години в Пайн Гейп. Беше британец и искаше отново да се върне в родината си. Разказа ми, че бил видял неща, които „го довършили ". Вечерта, когато ми говореше тези неща, беше пийнал повече. Мърмореше нещо за клонинги на хора и космически технологии. Когато на следващия ден исках отново да го разпитам, беше изчезнал.
Нека се върнем отново на нашия граф Сен Жермен: Джефри Рей Кинг твърди, че през повечето време графът живеел в подобни тунелни системи и подземни държави , снабдени с компютри, с помощта на които той комуникирал със „съюзниците на Венера"!
Интересно, а?
Не отива ли и Христос за три дена под земята, след като го свалят от кръста?
Приятелят ми Ал Билек, който подобно на брат си и Паща си десетилетия наред работи за американските тайни служби, също интензивно изследва феномена Сен Жермен и е почти убеден, че той все още е жив и се намира в САЩ . Билек твърди - научил го е от неизвестен за мен източник -че на всеки шейсет и пет години графът трябвало да процежда „подмладяваща терапия", която продължавала две седмици. След това отново бил спокоен за следващите шейсет и пет години.
Самият Ал Билек твърди, че по време на опити на US-NAVY през 1943 г. (небезизвестния „Филаделфийски експеримент"), при които корабът USS Eldridge става невидим за радарите, той самият е преместен във времето. Ал Билек не само твърди, че по онова време е транспортиран във времето, но и че едва след този нещастен случай всъщност започват истинските изследвания и че до днес експериментите не са престанали.
Вероятно на някои това твърдение ще се стори твърде сме-ло. Факт е обаче, че и граф Сен Жермен е разказвал същите неща за себе си. От книгите на Петер Краса за Сен Жермен намерих следните много интересни епизоди. Сандра Гребоу ги е открила в дневника на селски ратай, писан през 1618 г. В записките се говори за някой си Монтсалвери, за когото се предполага, че е бил графът под един от многобройните си псевдоними.
Цитирам Петер Краса: „Според дневника на селския ратай, Монтсалвери (Сен Жермен ?) пристигнал в една страноприемница и заради необичайните си маниери и странни изказвания, пре-дизвикал голяма възбуда сред гостите. Кръчмарката най-накрая не могла да овладее любопитството си и попитала непознатия: „Да не би да сте факир?" При този наивен въпрос Монтсалвери трябва да се е разсмял и отговорил: „Наречете го така, мадам, но няма да ме намерите по пазарите и панаирите. Аз смятам изку-ството си за свободна професия. Наречете ме шоумен, телевизи-онер или както си искате. Името в случая е вятър и мъгла..."
Изображение 9: Карта, направена от очевидец, която показва подземните градове в западната част на САЩ - по Уилям Хамилтън.
Изображение 10: С атомни бормашини (US Раtent №. 3.693.731) под САЩ (както и навсякъде по света ) се копаят тунели, които свързват подземните градове един с друг. По време на работата се генерира такава много горещина, че скалите бързо се разтопяват
и автоматично глазират стените. Показаната тук машина прави дупки по обичайния начин.
Ако в нашия електронен и изпълнен с печатни медии свят някой беше отговорил по този начин, наистина бихме могли да разберем мотивите му. Но дневникът на ратая е писан преди 380
(!) години, и този обикновен, неизвестен за нас мъж среща един изглеждащ му особено странник преди почти 400 години! Какво го е накарало да използва думи като „телевизионер" ?
Това съвсем не е всичко, което учудените и със сигурност обър-кани селяни от 1618 г. чули. Монтсалвери знаел разни неща за 2000-та година. Не е ясно дали тълпата му е повярвала, или само е искала да се позабавлява. Все пак някои от ратаите искали да научат нещо повече за посетителя: „Разкажете ни нещо за жи-
вота си", помолили те. Запитаният изобщо не се колебал да го направи: „С удоволствие ще изпълня желанието ви, защото са се насъбрали няколко хиляди години"." (3, S. 92f)
Монтсалвери разказва за коли, които се движат със собствена сила, без да бъдат теглени от коне; за коли, които се издигат със собствена сила във въздуха и отлитат в определена посока. Говорел за машини, които можели да мислят.
„Монтсалвери не спрял дотук. Едва бил приключил с фантас-тичните си разкази, когато подканил изумените селяни да под-пишат някакъв пергамент. Но не с обичайното заострено перо. Напротив, непознатият изведнъж извадил малко нещо от пазвата си и подканил безпомощните зяпачи да използват този уред за писане: „Пишете с него, той е от 2000-та година."
Един след друг те изпълнили молбата му. Монтсалвери побла-годарил вежливо - и в следващия миг изчезнал без следа. Все едно потънал вдън земя. Ратаите, които били заобиколили разказвача, объркано го потърсили. Претърсили всички кътчета на страно-
приемницата, но колкото и да се опитвали, непознатият чужде-нец изглежда се бил стопил във въздуха." (3, S. 92f)
Толкова за казаното от Петер Краса.
Споменатият преди това Ал Билек, твърди, че понастоящем в САЩ се провежда таен проект, Мопtalk-Project, в който се пращат хора във времето. Той често е осмиван заради твърденията си. Ако обаче прочетем записките на селския ратай, нещата започват да изглеждат по друг начин.
Човекът, представил се като Монтсалвери, се появява през 1618 г., използва думи като шоумен и телевизионер, разказва за компютри и притежава средство от 2000-та година - химикалка, молив или мастилен писец. Всичко това е добре документирано в съществуващия и днес дневник.
Дали той, за който е много вероятно да е бил граф Сен Жермен,
· пътник във времето?
· наистина го потвърждава с думите си: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни."
Не по-малко изумително е изказването на известния философ Волтер.
От последното писмо на Волтер до графа от 6 юли 1761 г., предхождано от дълга кореспонденция, четем следните изключително невероятни редове: „Отговарям на писмото
Ви, монсенъор, което ми писахте през април, в което разкривате, ужасни тайни, включително и най-лошата от всички за стар човек като мен - часа на смъртта. Благодаря Жермен, приятелските ми чувства ще осветяват пътя по време на дългото Ви пътуване през времето, когато Вие ще изпълните откровенията си в средата на 20. век. Говорещите картини са подарък за оставащото ми време, но бих желал вълшебният Ви механичен уред за летене да Ви върне при мен. Адио, приятелю мой.
Волтер, кралски благородник." (3, S. 237)
Какви ужасни тайни е имал предвид графа? Първата или Втората световна война, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, подготовката за Новия световен ред?
Много вълнуваща е забележката „дългото Ви пътуване през времето". Наистина ли Сен Жермен е пътувал през времето? Какво е доверил на Волтер? И какво представляват „говорещите картини"? Дали Сен Жермен не е завещал на Волтер някаква видеоигра с батерии; или соларен лаптоп с CD-ром? Петер Краса, напротив, предполага че е обикновена грамофонна плоча - може би някакъв ръчно задвижван грамофон - защото все още е нямало електричество за стереоуредба или телевизор. Аз обаче смятам, че грамофонната плоча не е „говореща КАРТИНА".
Какво е представлявал „механичният уред за летене" - и то през 1761 г.? Официално първият полет е осъществен през 1904 г. от братята Райт. Дали летателният апарат на графа не е бил обичаен самолет или нещо друго?
Много отворени въпроси, на които по-късно евентуално ще получим отговор.
Има още един интересен и също толкова зрелищен случай - този път от 1914 г. - в който вероятно отново е замесен граф Сен Жермен.
Става дума за преживяванията на майстора на мебели от Горна Бавария Андреас Рил. 33-годишен през 1914 г., в началото на Първата световна война той е мобилизиран и изпратен на фронта. Въпреки че Андреас Рил и неговите другари тогава твърдо вярват, че военните действия ще приключат най-късно до Коледа, нещата се развиват много по-различно.
В две писма от 24 и 30 август 1914 г., станали известни като
„Полевите писма", Андреас Рил пише на семейството си, че е срещнал забележителен чужденец, който разказвал невероятни неща. Лейтенантът на Рил задържа този човек на Вогезкия фронт край Метц, защото решава, че е шпионин. Както скоро се оказало, непознатият владеел много езици и говорел с членовете на компанията предимно на немски и френски. Преди всичко цивилният шашнал войниците с пророчествата си за бъдещето, на които слушателите по-скоро не повярвали. Те се забавлявали с казаното от чужденеца и го кръстили „Локума".
От първото писмо на Рил от 24 август 1914 г. научаваме следното: „Ако знаехте какво ви чака, още днес щяхте да зах-върлите оръжията и да признаете, че изобщо не познаваме света. Германия ще загуби войната, след това ще има революция, но тя няма да избухне истински, защото един заминава, а друг идва. И ще станем богати, всички ще са милионери (инфлацията през 20-
те години - всички забележки в скоби са мои - бел. авт.). И ще има толкова много пари, че хората ще ги изхвърлят през прозореца и никой няма да ги вдига от земята. Военното брожение ще продължи; на хората няма да им е зле, но няма да бъдат щастливи."
Андреас Рил - т.е. този, който е написал писмото, изобщо не вярва, че германците ще загубят Първата световна война. Другите твърдения също му изглеждат съмнителни.
Той пише: „... (Ще) дойде един мъж (Хитлер) от низините и ще промени всичко в Германия, ще се забрани на хората да казват каквото и да било, и то с жестокост, която ще отнеме послед-ните ни капки пот. Ще вземе от хората повече, отколкото ще даде, и ужасно ще ги накаже, защото по това време райхът му ще падне, и ще има много самохвалковци и измамници. Всеки ден ще има нови закони и мнозина ще преживеят тежки времена или дори ще умрат.
Времето започва през 1932 г. и всичко отива към диктат на един човек. След това идва 1938 г. Народи ще бъдат нападнати и ще се подготвят за война. Войната (Втората световна война) ще свърши зле за този мъж и неговите поддръжници. Народът и войската ще въстанат, защото всички измами ще започнат да излизат наяве. Гежко на онези, които заемат висок пост, защото ще бъдат съдени пред очите на всички. Ще се случат нечовешки
неща. Хората много ще обеднеят и разкошните дрехи ще изчезнат. 'Трябва да бъдат доволни, ако намерят дрипи, които да облекат (следвоенните години). Победителите също няма да получат нищо. Германия ще бъде разпокъсана и един друг мъж (Аденауер) ще дойде, който ще управлява и урежда Германия. Който има най-работливия народ, ще постигне световно господство. След това Англия ще стане най-бедната държава в Европа, защото в света най-работливият народ е германският."
Във второто си писмо от 30 август 1914 г. той пише: „Стигнем ли до числата 4 и 5 (1945), Германия ще бъде притисната от всички страни и второто световно събитие ще свърши, и мъжът ще изчезне, и никой няма да знае къде (наистина ли Хитлер умира в Берлин?), и народът ще е тук и ще бъде още разграбван и унищожаван до безкрай, но и враговете ще имат конфликти помежду си. Тъмните ще ръководят и ще успокояват народите с големи обещания и победителите ще имат същата цел като победените.
След това в Германия ще дойдат правителства, но няма да могат да изпълнят целите си (обединение на Германия през 50-те години), защото намерението им постоянно ще бъде осуетявано. Мъжът и знакът (Хитлер и пречупеният кръст) ще изчезнат, и
никой няма да знае къде (има доклади от военни, които твърдят, че са срещали Хитлер в Южна Америка), но проклятието в душите ще остане. Моралът на хората все повече ще деградира и те ще станат лоши. Мизерията ще се увеличи и ще вземе много жертви. Хората дори ще използват всички претексти и религии, за да прехвърлят вината на козните на дявола. Но на хората ще им бъде все едно, защото добрите почти няма да могат да оцелеят, ще бъдат гонени и унищожавани.
След това и хората ще се изправят едни срещу други, защото омразата и завистта ще растат като тревата, и те все повече ще се свличат в пропастта. Гарнизоните ще се разделят помежду си и ще се изтеглят с плячката на победените, което също ще донесе много нещастия."
„И нещастията на третото световно събитие (Третата све-товна война) ще настъпи. Русия ще нападне Южна Германия. Но само малко след това на проклетите хора ще бъде показано, че има Бог, който да сложи край на това. Това време ще е страшно и нищо няма да може да помогне на хората, защото те са стигнали
твърде далеч и не могат да се върнат, понеже не чуха предупреж-денията. След това хората, които оцелеят, ще се успокоят."
И по-нататък: „... и ще царят страх и ужас, защото сега вече ще имат време да помислят и да извлекат поуки, което преди не са правили. В края на това дяволско време победителят ще отиде при победените, за да им даде съвет и помощ, защото съдбата им ще е тежка. Защото всичко ще е унищожено... Кой знае дали дотогава ще сме още живи да видим... наистина думите му зву-чаха невероятно. Пиша ви само, за да разберете какво каза той, но никое от децата няма да доживее това време.
Защото за третото събитие Русия първо трябва да нападне Германия и оттогава планините ще започнат да бълват огън и руснаците ще изоставят всичко заради военната машина. До Дунав и Ин светът ще бъде унищожен и изравнен със земята. Реките ще бъдат толкова плитки, че няма да има нужда от мо-стове, за да бъдат прекосявани. Изар1 няма да стори зло на хората, но ще върлува глад и мизерия. Лошите хора ще бъдат заличени така, както снегът покрива всичко през зимата, а също и ре-лигията ще бъде прочистена. Но църквата ще издържи триумфа на победителя.
В Русия властниците ще бъдат унищожени и труповете няма да бъдат погребвани, а ще лежат захвърлени. Глад и унищожение ще е наказанието за тази държава за нейното престъпление..." И - „Русия ще бъде отхвърлена, защото посегна на природата. В Южна Германия е мястото, където ще започнат събитията. По-късно хора от цял свят ще идват да го видят. Папата ще при-съства на подписването на мира. Преди това обаче той ще избяга, защото ще бъде обявен за предател. Той ще дойде в Кьолн, където ще завари само развалини, всичко ще е разрушено."
Малко преди смъртта си през 1958 г. Андреас Рил казал на своите синове за Третата световна война: „Ще бъде съвсем
кратка. Аз няма да я видя, но вашите малчугани ще си спомнят за
мен. " (8, S. 124f)
Казва също, че Англия и Америка щели да се занимават със своите проблеми (тероризъм, природни катаклизми?).
Накрая допълва: „Когато карахме заловения цивилен да каже
1 Река, извираща от австрийските Алпи, минава през Тирол (Австрия)
· Байерн (Германия), влива се в Дунава - бел. прев.
още нещо за предсказанията, той винаги отговаряше: Ако знаехте, какво ви чака в бъдеще, щяхте много да се учудите!"
Дали този цивилен пророк отново не е граф Сен Жермен? Кой знае?...
Бихме могли да допуснем, че графът се е вълнувал от човешкото развитие - както технологично, така и духовно. Поради трудността да предаде огромното си знание в кралските и кайзерските дворове, изпълнени с интриги и себелюбиви монарси, той решава да го довери на различни тайни ложи - най-вече на розенкройцерите. Въпреки това той не е розенкройцер. Предава им знанията си, които те иначе никога нямаше да имат, вярвайки, че ще ги използват добре и конструктивно, но те не го правят. По-късно отново ще се върнем на темата.
Факт е, че самите изказвания, правени лично от графа, са изпълнени с мъдрост, а появяванията му са толкова преситени с чудеса, че възниква въпросът откъде е могъл да знае всичко това?
Нека споменем още един, ако не и най-интересния документ за Сен Жермен. Когато през 1788 г. посещава различни ложи, той среща популярния във Виенските езотерични кръгове и богат търговец на книги Рудолф Грефер, както и неговия не по-малко добре уреден компаньон барон Линден. Когато Сен Жермен демонстрира пред тях смайващи експерименти от ориенталската наука и идва моментът на раздялата, той изненадва домакини си. В своите „Малки Виенски мемоари" Франц Грефер пише: „Сен Жермен постепенно изпадна в празнично настроение. В продължение на няколко секунди той стоя неподвижен, като статуя; неговите неповторими магнетични очи бяха матови и безцветни. Скоро обаче цялото му същество отново се оживи. Замахна с ръка във въздуха и направи жест на облекчение; след това каза: „Аз заминавам. Въздържайте се от посещения. Ще ме видите още веднъж. Пътувам утре през нощта; имат нужда от мен в Константинопол, после в Англия, където ще направя две открития - ще ги получите в следващия век: влакове и параходи. В Германия ще имат нужда от тях, защото сезоните постепенно ще изчезнат. Първо пролетта, после лятото. Това е поетапното преустановяване на света! Аз виждам всичко. Астрономите и метеоролозите не знаят нищо, повярвай-
те. Човек трябва да е учил в пирамидите, като мен. Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десети-летия вие отново ще чуете за мен - точно след осемдесет и пет
години хората отново ще се сетят за мен. Живейте добре, прия-тели мои. Аз ви обичам." (3, S. 236f)
Какво е искал да каже графът с изказването си, че щял да си „почине в Хималаите"', ще разберете от следващата глава.
Настройте се за най-невероятната история, която сте чували някога.
Следвайте ме тихо, но внимателно през вратата, зад която се крие друг невидим свят. Нека погледнем към...
Става дума за вълнуващите преживявания на руския оф-талмолог проф. д-р Ернст Мулдашев, чиято книга „От кого сме произлезли" беше издадена на немски език за първи път през 2001 г.
Д-р Мулдашев е практикуващ очен лекар и е един от корифеите в Русия в областта си. До момента е обиколил повече от четирийсет държави и годишно извършва между 300 и 400 сложни очни операции - там той наистина е „в свои води".
Преди няколко години Мулдашев се натъква на интересна даденост - корнеатата, т.е. кристалната предна част на роговицата на окото, при всички хора на Земята е с еднакъв размер, независимо дали става дума за човек, висок 1,80 м, или за дете. На практика това е единственият човешки орган, еднакъв при всички хора. Според изследванията на Мулдашев върху повече от хиляда души корнеатата расте до четвъртата година и след това не променя размера си.
Но изследванията на професора не приключват дотук. Той търси възможност за диагностицираме на физически и психически заболявания и изследва 1500 души. Смятайки, че въпросната част от окото е източник на геометрична информация, той и екипът му правят снимки на множество корнеати.
С помощта на компютърна система, изобразяваща очната част и анализираща геометричните параметри, идва и решаващият пробив: Мулдашев създава метод, в който корнеа-
геометрия предлага приложение:
(5, S. 14, 15)
тата позволява да се диагностицира не само психическото и физическото състояние, но да се реконструира цялата глава - т.е. големината и формата на човешкия череп.
„Въз основа на материала от 1500 прегледани души ние преци-зирахме принципа. Естествено не постигнахме голяма точност, защото намерихме общо 22 очно-геометрични характеристики, докато двата четириъгълника представяха само два от тях...
Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се рекон-струира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част...
В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната
геометрия.,"
Очната следните възможности за
практическо
1) идентификация на хора;
2) реконструкция на човешкото тяло;
3) определяне на менталните характеристики на човека;
4) обективен анализ на човешките чувства и усещания;
5) диагностициране на психически и физически заболявания;
6) установяване на националността и
7) изследване на произхода на човечеството (5, S. 15) .
На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на национачпостта, съответно расата на чо-
Изображение 11: Използваните от Ернст Мулдашев очно-геометрични парамет ри - базиращи се на еднаквата при всеки човек корнеата.
следва продължение